Марк 16.1-8 (2-ро утринно Евангелие)

1След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. 2И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, 3и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? 4И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. 5Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. 6А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. 7Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. 8И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

Ефесяни 2.14-22 (Апостол)

14Защото Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и разруши преградата, що беше посред, 15като с плътта Си унищожи враждата, а с учението - закона на заповедите, за да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир, 16и в едно тяло да примири двата народа с Бога чрез кръста, като на него уби враждата; 17и като дойде, благовести мир на вас, далечни и близки, 18защото чрез Него и едните и другите имаме достъп при Отца, в единия Дух. 19И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога, 20като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък, 21върху който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа, 22върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа.

Лука 8.41-56 (Евангелие)

41И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му, 42защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него. 43И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, 44приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението й престана. 45И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене? 46Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене. 47Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала. 48А Той й рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром! 49Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя. 50Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде. 51А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Иоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето. 52Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи. 53И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла. 54А Той, като отпрати всички навън и я хвана за ръка, извика: момиче, стани! 55И възвърна се духът й; тя веднага стана; и Той заповяда да й дадат да яде. 56И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.

Свети великомъченик Яков Персиец (421)

„Този светец бил от град Битлаба и бил от благороден произход; той бил най-близкият и най-уважаваният приятел на Исдигер (или Яздигерд) I, крал на Персия (управлявал 399-420 г.). Въпреки че бил християнин от младостта си, Яков се отрекъл от Христос, защото бил привлечен от приятелството и ласкателствата на краля. Когато майка му и съпругата му научили за това, те му заявили с писмо, че повече няма да имат нищо общо с него, тъй като той е предпочел временна слава пред любовта към Христос. Наранен в душата си от тези думи и идвайки на себе си, светецът плакал за грешката си и се отрекъл от поклонението на идолите. Затова, разгневен извънредно, кралят - това бил Бахрам (или Вараран) V (управлявал 421-438 г.), син и наследник на Исдигер - го осъдил на най-горчива смърт, на каквато дори груб звяр не е бил осъден: тоест, тялото му било разчленено на всяка става на ръцете и краката му. И“ и така, когато бил разсечен на парчета, чак до бедрата и раменете, смелият мъченик най-накрая бил обезглавен през 421 г.“ (Великият часовослов)

Кончина на архимандрит Лазар (Мур) (1992 г.) (14 ноември ст. ст.)

Въпреки че не е прославен от Църквата, отец Лазар е пионер и пример за Православието на Запад.

Той е роден в Англия през 1902 г. В ранните си години се премества в Западна Канада, където работи като земеделски работник в продължение на няколко години. Докато работи в Алберта, усеща призванието да стане мисионер и отива в английски мисионерски колеж в продължение на пет години.

За съжаление, нашите източници не са сигурни как е стигнал до православната вяра от това неочаквано начало. Но през 1934 г. той прекарва седем седмици на Атон, след което живее като монах в Югославия. Ръкоположен е за свещеник от архиепископ Теофан (Руска православна църква в чужбина), след което е изпратен в Палестина, за да служи на руската мисия в Йерусалим.

През 1948 г. новата държава Израел дава имота на мисията на Съветския съюз и мисията е лишена от собственост. Отец Лазар служи като свещеник в руския манастир в Айн Карим и Трансйордания, след което е изпратен в Индия през 1952 г., където помага в православната мисионерска работа в продължение на двадесет години. Няколко от неговите книги и преводи, като например биографията/изследването му за Свети Серафим Саровски, са написани, докато живее в Индия. Докато е там, той се запознава с майка Гаврилия от Гърция, чиято красива биография „Аскет на любовта“ включва добри описания за него по време на живота му в Индия. Въпреки че е много строг в православието си, той е гъвкав във външните си проявления: в Индия носи бяло, а не черно расо, защото черното облекло има обидни конотации за индийския народ.

През 1972 г. отец Лазар е призован в Гърция, след това през 1974 г. в Австралия, където служи девет години. През 1983 г. се премества в Калифорния в отговор на призива на отец Питър Гилквист да помогне на членовете на бившата „Евангелска православна църква“ в преминаването им към православието. През 1989 г. се премества в Аляска, където продължава тази работа. Почива в Ийгъл Ривър, Аляска, през 1992 г. Следва откъс от разказ за последните му дни, разказан от членове на неговата общност в Ийгъл Ривър:

„Баща ми винаги се подписваше с ПДВ, „Пътуване с ангели“. Няколко дни преди смъртта си, след като години наред се бореше с рака, използвайки вярно Иисусовата молитва като лекарство за мъката си, Архангел Михаил се явил, за да му помогне. Последното му пътуване към дома започнало, ПДВ... „времето на отпътуването ми наближи. Аз се борих в добрата битка, завърших попрището, опазих вярата.“ (2 Тимотей 4:6-8)

Св. преподобни Теодосий Търновски (1363)

Свети Теодосий Търновски е един от най-видните български подвижници и духовни учители от XIV в. Ученик на Свети Григорий Синаит, основоположника на исихазма, Теодосий се подвизава в Парорийската пустиня, а по-късно основава манастир в Килифаревските планини край Велико Търново. Манастирът му става център на духовен и книжовен живот, привличайки множество монаси и учени.

Свети Теодосий съветва цар Иван Александър и Търновския патриарх Теодосий да свикат Църковен събор в Търново през 1350 г., на който са осъдени месалианската, богомилската и адамитската ереси. Сред учениците му са преподобни Роман Търновски и бъдещият патриарх Евтимий. Св. Теодосий почива мирно на 27 ноември 1363 г. в Константинопол.