1 Солунци 1.6-10 (Апостол)

6И вие станахте подражатели нам и Господу, като при много скърби приехте словото с радост от Духа Светаго, 7тъй че станахте образец за всички вярващи в Македония и Ахаия. 8Защото от вас проехтя словото Господне не само в Македония и Ахаия, но и навред се пренесе славата за вашата вяра в Бога, тъй че няма нужда ние нищо да казваме. 9Защото вярващите сами разгласят за нас, какво беше идването ни при вас, и как от идолите се обърнахте към Бога, за да служите на живия и истински Бог, 10и да очаквате от небесата Неговия Син, Когото Той възкреси от мъртвите, Иисуса, Който ни избавя от идещия гняв.

Лука 11.1-10 (Евангелие)

1И когато Той беше на едно място и се молеше, след като свърши молитвата, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим, както и Иоан научи учениците си. 2А Той им рече: когато се молите, казвайте: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; 3насъщния ни хляб давай ни всеки ден; 4и прости нам греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия. 5И каза им: да речем, че някой от вас има приятел, и отива при него посреднощ и му казва: приятелю, дай ми назаем три хляба, 6защото един приятел ми дойде от път, и нямам какво да му сложа; 7а оня отвътре му отговаря и казва: не ме безпокой, вратата са вече заключени, а децата ми с мене са в леглото; не мога да стана и ти дам, - 8казвам ви, ако и да не стане оня и не му даде затова, че му е приятел, но поради неговата безочливост ще стане и ще му даде, колкото иска. 9И Аз ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; 10защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.

Нашият преподобни отец Паисий Величковски (1794)

Той е роден в Украйна през 1722 г., един от многото деца на свещеник. Учи в Църковната академия в Киев, но е разочарован от светския дух, любовта към уединението и западния богословски климат, които открива там.

След четири години той напуска училището и се впуска в търсене на духовен отец и манастир, където да живее в бедност. В крайна сметка намира мъдри духовни водачи в Румъния, където много от руските монаси са избягали след реформите на Петър Велики. Оттам пътува до Света Гора. Духовният живот и там е в упадък и Платон (името, което му е дадено като послушник) става отшелник, посвещавайки дните си на молитва и четене на Светото писание и писанията на Отците. След четири години гостуващ старейшина от Румъния го пострига за монах под името Паисий и го съветва да живее с други монаси, за да избегне духовните опасности от преждевременното започване на уединен живот. Пристигат няколко братя от Румъния, които се стремят да го направят свой духовен отец, но тъй като той се чувства недостоен да поеме тази задача, всички те живеят в бедност и взаимно послушание. Други се присъединяват към тях от Румъния и славянските страни и с течение на времето приемат общежитие, като Паисий е техен неохотен игумен.

През 1763 г. цялата общност (нараснала до шестдесет и пет души) напуснала Света Гора и се върнала в Румъния. Даден им бил манастир, където приели атонското правило за живот. Игумен Паисий въвел Иисусовата молитва и други аспекти на исихазма в монашеския живот там: преди това време те били използвани предимно от отшелници. Църковните служби се провеждали пълноценно, като хоровете пеели последователно на славянски и румънски език. Монасите се изповядвали пред своя старец всяка вечер, за да не залезе слънцето над гнева им, а на брат, който таял злоба към друг, било забранено да влиза в църквата или дори да казва „Отче наш“, докато той не я уреди.

Монашеското братство в крайна сметка нараснало до повече от хиляда души, разделени в два манастира. Посетители и поклонници идвали от Русия, Гърция и други земи, за да се докоснат до светия му пример.

Свети Паисий е научил гръцки, докато е бил на Атон, и се е заел да направи точни славянски преводи на писанията на много от Отците на Църквата. Гръцката „Добротолюбие“ е публикувана неотдавна преди това и свети Паисий създава славянска версия, която е четена в целия славянски православен свят. (Това е „Добротолюбието“, което поклонникът носи със себе си в „Пътят на поклонника“).

Светецът починал в мир през 1794 г., една година след публикуването на неговата „Славянска добротолюбие“. Синаксарът обобщава влиянието му: „Тези преводи и влиянието на светеца чрез дейността на неговите ученици в Русия доведоха до широко духовно обновление и до възстановяване на традиционния монашески живот там, което продължило до Революцията от 1917 г.“