Колосяни 4.10-18 (Апостол)

10Поздравява ви Аристарх, който е затворен заедно с мене, и Марко, племенникът на Варнава (за когото получихте заповед: ако дойде при вас, приемете го), 11също и Иисус, наричан Юст; те са от обрязаните и са едничките сътрудници за царството Божие, които ми бяха утеха. 12Поздравява ви вашенецът Епафрас, Иисус Христов раб, който винаги се подвизава за вас в молитвите, за да пребъдете съвършени и изпълнени с всяка воля Божия. 13Свидетелствувам за него, че той има голяма ревност и грижа за вас и за ония, които са в Лаодикия и Иерапол. 14Поздравява ви Лука, многообичният лекар, и Димас. 15Поздравете братята в Лаодикия, също и Нимфана, и домашната му църква. 16След като се прочете това послание у вас, наредете да се прочете и в Лаодикийската църква, а онова из Лаодикия да прочетете и вие. 17Кажете на Архипа: гледай да изпълняваш службата, що си приел в Господа. 18Саморъчен поздрав от мене, Павла. Помнете оковите ми. Благодатта да бъде с всички вас. Амин.

Лука 10.1-15 (Евангелие)

1След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място, където Сам щеше да отиде, 2и рече им: жетвата голяма, а работниците малко; затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. 3Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци. 4Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща, и никого по пътя не поздравявайте. 5И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща! 6И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас; 7и в тая къща оставайте, яжте и пийте, каквото ви дадат; защото работникът заслужава своята заплата. Не прехождайте от къща в къща. 8И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат; 9изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие. 10В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по стъгдите му и кажете: 11и праха, полепнал по нас от вашия град, ви отърсваме; обаче да знаете, че се приближи до вас царството Божие. 12Казвам ви, че в оня ден за Содом ще бъде по-леко, отколкото за тоя град. 13Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудеса, които станаха у вас, отдавна те, седнали във вретище и пепел, биха се покаяли; 14обаче, на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото вам. 15И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш.

Свети мъченик Мина (ок. 304 г.)

Този свети мъченик е бил египтянин и войник по време на царуването на Диоклециан и Максимиан. Въпреки че е бил известен с доблестта си в битки, той се отказва от войнишкия си чин, когато легионът му получава заповед да пленява християни в Северна Африка. Бягайки в планините, той пребивава там известно време в мълчание и уединение, посвещавайки дните си на молитва. След време се явява на езически фестивал, отрича идолите и се обявява за християнин. Заради това е предаден на управителя на града, който го подлага на ужасни мъчения и накрая го обезглавява. Някои вярващи вземат част от мощите му и ги погребват с почести близо до езерото Мареотис, на около тридесет мили от Александрия. Църквата, построена над гробницата му, се превръща в място за поклонение не само за безброй египтяни, но и за християни от цял свят: открити са доказателства за пътувания до неговото светилище чак от Ирландия.

Синаксарийът разказва за намесата на светеца във Втората световна война: „През юни 1942 г., по време на Северноафриканската кампания, която е била решаваща за изхода на Втората световна война, германските сили под командването на генерал Ромел са били на път за Александрия и са спрели близо до място, което арабите наричат Ел-Аламейн на името на свети Мина. Там е имало древна разрушена църква, посветена на светеца; и там някои хора казват, че е погребан. Тук по-слабите съюзнически сили, включително някои гърци, са се изправили срещу числено и военно превъзхождащата германска армия и резултатът от предстоящата битка е изглеждал сигурен. През първата нощ на сражението свети Мина се е появил сред германския лагер начело на керван от камили, точно както е бил изобразен по стените на разрушената църква на една от стенописите, изобразяващи неговите чудеса. Това изумително и ужасяващо привидение е подкопало германския морал дотолкова, че е допринесло за блестящата победа на съюзниците. Църквата „Свети Мина“ е възстановена в знак на благодарност и там е основан малък манастир.“

Нашият праведни отец Теодор Студит (826)

„Свети Теодор Студит е роден в Константинопол през 759 г.; благочестивите му родители са се казвали Фотин и Теоктист. Той приема монашески стрит в младостта си в манастира, наречен Сакудион, и става игумен там през 794 г. Около 784 г. е ръкоположен за дякон, а по-късно и за презвитер от светейши патриарх Тарасий. След като се присъединява към братството на манастира Студий (който е кръстен на своя основател Студий, римски консул), светецът получава прозвището „Студит“.“ Той се оказал пламенен ревностен пазител на преданията на Отците и се борил дори до смърт заради почитта си към светите икони. Заради благочестивата си ревност изтърпял три изгнания. По време на третото, на което бил осъден от иконоборческия самодържец Лъв Арменец, той смело издържал бит, връзване и водене от една тъмна тъмница в друга в продължение на цели седем години. Накрая бил отзован от изгнание от Михаил Заекващия. Получавайки по този начин кратка почивка от трудовете си на дълго издръжливост, той починал в Господа на 11 ноември 826 г., една неделя, докато учениците му, които стояли около него, пеели 118-ия псалом. Някои казват, че след като получил непорочните Тайни, той самият започнал да пее този псалом. И стигайки до стиха „Никога няма да забравя Твоите повеления, защото в тях си ме съживил“ (ст. 93), той предал духа си, след като живял шестдесет и седем години. В допълнение към другите си свещени писания, той съставил, в сътрудничество с на брат му Йосиф, почти цялата умилостивяваща книга на Триода.“ (Великият часовослов)

Свети Теодор помага за основаването на Студийския (или Студионския) манастир в Константинопол и е негов игумен. Под негово ръководство Студийският манастир се превръща във водещ център на православното благочестие и византийската култура на своето време. Монасите живеят радикално обикновен живот: те дори не са имали собствени килии, а са спяли в големи спални помещения.