Ефесяни 1.22-2.3 (Апостол)

22и покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата, 23която е Негово тяло, пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко.

1И вас, мъртвите поради вашите престъпления и грехове, 2в които живяхте някогаш според живота на тоя свят, съгласно с княза на въздушната власт, сиреч на духа, който сега действува в синовете на неверието, 3сред които и ние всинца живяхме някогаш според плътските си похоти, изпълнявайки желанията на плътта и на помислите, и по естество бяхме, както и другите, чеда на гнева, -

Марк 10.46-52 (Евангелие)

46След това дохождат в Иерихон. И когато Иисус излизаше из Иерихон с учениците Си и с множество народ, синът Тимеев, Вартимей, който беше сляп, седеше на пътя и просеше. 47И като чу, че това е Иисус Назорей, той взе да вика и да говори: Сине Давидов, Иисусе, помилуй ме! 48Мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, помилуй ме! 49Иисус се спря и заповяда да го повикат. Викат слепия и му казват: дерзай, стани, вика те. 50Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисуса. 51И отговаряйки му, Иисус го запита: какво искаш да ти сторя? Слепият Му рече: да прогледам, Учителю! 52Иисус му рече: иди си, твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Иисуса по пътя.

Свещеномъченик Дионисий Ареопагит (96)

Той е споменат в Деяния 17:19-34. Бил е учен атинянин, член на атинския съд на Марсово поле (Ареос Пагос на гръцки, откъдето идва и титлата „Ареопагит“). По времето на разпъването на Христос той учел в Египет и видял как небето там потъмняло за три часа, когато Христос издъхнал. По-късно се оженил и имал няколко деца. Когато св. Павел проповядвал в Атина, Дионисий бил сред първите, които повярвали, и станал или първият (според някои) епископ на Атина, или вторият, наследявайки св. Йеротей (почитан утре, 4 октомври). Заедно със Св. Йеротей той присъствал на Успение Богородично. Получил мъченическа смърт в напреднала възраст, вероятно в Атина. На него се приписват няколко известни произведения по мистична теология, включително „За Божествените имена“.

Свети йеромартир Дионисий, епископ на Александрия, и неговите ученици (258)

Той е бил ученик на Ориген и е станал свещеник в Александрия. През 247 г. става епископ на Александрия, служейки не само на своята епархия, но и на цялата Църква с пламенност и състрадание. Пътува до Рим, за да се бори срещу новатианските разколи, които разтърсват Тялото Христово по това време, и посредничи в спора между Св. Киприан (16 септември) и папата.

По време на царуването на Валериан новият управител на Александрия, Емилиан, призова Св. Дионисий заедно с група от неговите духовници и им нареди да се отрекат от Христос. Когато всички останаха твърди във вярата, той ги изгна в отдалеченото село Кефро. Но християните се стекли в селото, за да търсят светия епископ, и много езичници от региона били обърнати от него — така че скоро градът станал по-скоро християнска мисия, отколкото място на изгнание. Когато Емилиан научил за това, той изгонил епископа и учениците му далеч в пустинята, където те живели сред ужасни страдания и лишения повече от дванадесет години. Свети Дионисий и дяконите му Гай и Фаустус всички умрели там; дякон Евсевий и свещеник Максим в крайна сметка избягаха. Евсевий стана епископ на Лаодикия; Максим, подобно на своя духовен отец, стана епископ на Александрия.

Свети Йоан Хозебит, епископ на Кесария в Палестина (532)

Той произхождал от знатно семейство в Египет и бил възпитан сред монофизитите. В младостта си станал монах и отишъл на поклонение в Йерусалим. Когато се опитал да влезе в Църквата на Възкресението, за да се поклони на Светия Кръст, невидима сила му попречила да влезе. На следващата нощ чул глас, който му казал в съня, че онези, които не приемат православната вяра, са недостойни да се поклонят на Светия Кръст на Спасителя. Йоан се събуди и побърза към църквата, където, облян от сълзи, прие и изповяда цялата православна вяра. След като се върна в Египет, той се засели в Палестина, живеейки сам в пещера в изолирания район, наречен Хозеба. Там той живееше в уединение, докато един ден една двойка доведе сина си, обладан от зъл дух. Те бяха изпратени при Йоан от Анания, известен аскет от Палестина. Йоан се смяташе за недостоен да се моли за изгонване на демони, затова се помоли в името на Анания, и момчето се излекува. Оттогава чудотворните сили на Йоан станаха известни и мнозина предприеха трудното пътуване до пещерата му за изцеление от духовни и телесни недъзи. По-късно Йоан, много против волята си, беше ръкоположен за епископ на Кесария; но той не можа да понесе грижите на епископския живот и отново избяга в пустинята, където прекара остатъка от живота си. Вярващите продължиха да го посещават в голям брой и чрез молитвите му се извършиха много знамения и чудеса. Той почина в мир на преклонна възраст.