Филипяни 3.8-19 (Апостол)

8Па смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството на познаването Христа Иисуса, моя Господ, заради Когото от всичко се отрекох, и всичко считам за смет, за да придобия Христа, 9и да се намеря в Него, имайки не своя от закона праведност, а придобивана чрез вяра в Христа, сиреч праведност от Бога чрез вяра; 10за да позная Него, и силата на възкресението Му, и участието в страданията Му, като се уподобявам на Него в смъртта Му, 11та дано някак достигне възкресението на мъртвите. 12Казвам тъй, не защото вече достигнах, или че се усъвършенствувах, но се стремя, дано постигна това, за което бях застигнат от Христа Иисуса. 13Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това; но едно само правя: като забравям, що е зад мене, и като се силно стремя към това, що е пред мене, 14тичам към целта - към наградата на горното от Бога призвание в Христа Иисуса. 15Които, прочее, сме съвършени, това да мислим; ако ли за нещо инак мислите, Бог и него ще ви разкрие. 16Но по това, до което достигнахме, нека бъдем единомислени и да следваме същото правило. 17Подражавайте, братя, на мене и гледайте ония, които постъпват по образец, какъвто имате в нас. 18Понеже мнозина, за които ви съм често говорил, а сега дори със сълзи говоря, постъпват като врагове на кръста Христов; 19техният край е погибел, техният бог - коремът, а славата - в срама им; те мислят за земното.

Лука 7.31-35 (Евангелие)

31Тогава Господ рече: на кого, прочее, да уподобя човеците от тоя род? И кому те приличат? 32Те приличат на деца, които седят на тържището, викат едно на друго и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте. 33Защото дойде Иоан Кръстител: нито хляб яде, нито вино пие; а казвате: бяс има. 34Дойде Син Човеческий: яде и пие; а казвате: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници. 35И премъдростта биде оправдана от всички свои чеда.

Свети Димитрий (Деметрий) от Ростов (1709)

Роден близо до Киев, той е възпитан в благочестие и на ранната възраст от единадесет години постъпва в Църковната академия в Киев. На седемнадесет години е приел монашество. Няколко години по-късно е ръкоположен за свещеник. Въпреки постоянното му желание да се оттегли в живот на аскетизъм и уединение, многото му дарби са били необходими на Църквата и, много против волята му, той прекарва по-голямата част от живота си, занимавайки се с писане и други дела. Игуменът на Киевско-Печерската лавра, познавайки неговите научни способности, го призовава да състави „Жития на светиите“ на руски език, дело, на което той се посвещава неуморно в продължение на двадесет и пет години.

За него тази компилация не е суха задача; той подхожда към живота на всеки светец с молитва и често получава видения. Светата мъченица Варвара му се явява в съня през 1685 г.; когато той я моли да се застъпи за него пред Господа, тя го смъмря, че се моли „по латински начин“, тоест за това, че използва кратки молитви. Виждайки неговата мъка от това, че е бил така смъмрен, тя се усмихна и каза: „Не се страхувай!“

Свети Димитрий беше възведен на епископския престол (на митрополит на Тоболск и Сибир) през 1701 г., но помоли да бъде преместен поради влошено здраве и защото сибирската епархия не му позволяваше да продължи изследванията си. Така през 1702 г. той беше назначен в епархията на Ростов; получил божествено откровение, че ще доживее до края на дните си там. Той завършил своето монументално произведение „Жития на светиите“ през 1705 г.; след това посветил енергията си на грижата за паството си, на образованието на свещениците и на много духовни писания, включително няколко, адресирани към схизматичните „старообрядци“, в които ги умолявал да се присъединят отново към каноничната Църква.

Въпреки влошеното си здраве, той поддържал живот на строга молитва и пост и насърчавал верните си, в проповедите и писанията си, да правят същото. Той предсказал собствената си смърт три дни по-рано. Синаксарионът завършва така: „светият епископ паднал в краката на слугите и псалмопевците си и поискал прошка от тях. След това, с пламенна молитва на устните си, той се затворил в килията си. На следващата сутрин, 28 октомври 1709 г., го откриха мъртъв на колене. Мощите на Свети Димитрий бяха намерени нетленни през 1752 г. и извършиха много изцеления. Той беше официално прославен от Църквата през 1757 г.“

Светият ни отец Фирмилиан, епископ на Кесария (268)

Роден в благородно семейство от Кесария в Кападокия, той учи при Ориген заедно с приятеля си Свети Григорий Чудотворец (17 ноември). Става епископ на Кесария около 230 г. През 252 г. участва в Антиохийския събор, който осъжда разколника Новатиан и неговите последователи, които отричат всякаква надежда за покаяние и възстановяване в Църквата за онези, които са отрекли вярата, за да избегнат преследване.

Фирмилиан посвещава много енергия на защитата на църквите в Азия и Африка от незаконното господство на папа Стефан от Рим. Азиатските и африканските църкви кръщават еретиците, които се връщат в Църквата; Рим ги примиряваше просто чрез възлагане на ръце. Фирмилиан не осъждаше римската практика, но ревностно защитаваше правото на местните църкви да запазят своята практика, вместо папата да диктува практиките на цялата Църква.

След това светият епископ е бил призован да се бори срещу ереста на Павел от Самосата, епископ на Антиохия. Павел учеше, че Словото Божие не е едно по същност с Отца, а е само слово от божествено вдъхновение, изпратено на човека Иисус. (Това без съмнение е вярата на много „християни“ днес!) Виждайки в това учение пълно отричане на нашето спасение в Христос, напълно човек и напълно Бог, Фирмилиан свика три последователни събора (през 263, 266 и 268 г.), за да се справи с ереста. Първите два бяха подкопани от Павел и неговата група; но на третия ерестата най-накрая беше осъдена, а Павел от Самосата – отлъчен от църквата. Свети Фирмилиан почина в град Тарс, докато пътуваше към този събор.

Свети йеромартир Кириак, епископ на Йерусалим, и майка му Анна (IV в.)

Кириак е роден като юдеин и е носил името Юда, преди да повярва в Христос. Той е бил един от работниците, наети от Света Елена, когато тя дошла в Йерусалим, за да открие Кръста на Христос. По този начин той е бил очевидец на откриването на Кръста и на многото чудеса, извършени от него; повярва в Христос, кръсти се и с времето стана епископ в Йерусалимската църква. Той живя по времето на царуването на Юлиан Отстъпник (361-363). Тираничният император, който преминаваше през Палестина по пътя си към Персия (където щеше да умре), заповяда да хванат светия епископ и да го подложат на ужасни мъчения, за да го принудят да се отрече от Христос. Майката на Кириак, Анна, се втурнала към него, за да го окуражи и да се сбогува с него; тя също била арестувана и двамата предали душите си на Бога в същия ден.