Филипяни 1.20-27 (Апостол)

20според както очаквам с нетърпение и се надявам, че в нищо не ще се посрамя, но при всяко дръзновение, както винаги, и сега ще се възвеличи Христос в тялото ми - било чрез живот, било чрез смърт. 21Защото за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка. 22Ако ли живеенето ми в плът принася плод на делото, то кое да предпочета, не зная. 23Обладават ме и двете: желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро; 24но да оставам в плътта е потребно за вас. 25И аз това с увереност зная, че ще остана и ще пребъда с всички ви за ваш успех и радост във вярата, 26та похвалата ви в Христа Иисуса да се умножава чрез мене, кога дойда повторно при вас. 27Само живейте достойно за Христовото благовестие, та, дойда ли и ви видя, или отсъствувам, да чуя за вас, че стоите в един дух, като се подвизавате единодушно за евангелската вяра,

Лука 6.12-19 (Евангелие)

12През ония дни Той възлезе на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога. 13А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванайсет, които и нарече апостоли: 14Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Иакова и Иоана, Филипа и Вартоломея, 15Матея и Тома, Иакова Алфеев и Сифона, наричан Зилот, 16Иуда Иаковов и Иуда Искариот, който и стана предател. 17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; 18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. 19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички.

Свети великомъченик Артемий (362)

Той произхождал от благородно семейство и бил назначен за военен управител на Александрия и Египет от император Константин Велики. Няколко години по-късно император Юлиан Отстъпникът се опитал да възстанови езическото идолопоклонство като официална религия на Империята. Той също така влязъл във война с Персия и установил Антиохия като своя щаб за водене на войната. В Александрия Артемий получил приказ да дойде в Антиохия с военните сили под негово командване. Артемий се явил пред отстъпилия император точно навреме, за да види как той нарежда жестоката екзекуция на двама благочестиви християни, Евгений и Макарий. Безстрашно, свети Артемий незабавно осъди императора, като му каза в лицето, че неговата антихристиянска политика е от демоничен произход. Разяреният император незабавно лиши Артемий от всички официални звания и го хвърли в затвора. На следващия ден той извика Артемий пред себе си и му обеща висока имперска длъжност, ако само се отрече от Христос и се поклони на идолите. Когато Артемий категорично отказа да направи това, той беше публично измъчван до смърт. Една благочестива благородница тайно събра мощите на светеца и ги отнесе в Константинопол, където те бяха почитани и извършиха много чудеса в продължение на няколко века.

Св. Герасим Новият, аскет от Кефалония (1579)

Роден е в Южна Гърция. Като млад напуснал дома си и, след като пътувал в търсене на наставници в аскетичния живот, стигнал до Атон, където бил постриган за монах. Няколко години по-късно отишъл на поклонение в Светата земя и там бил ръкоположен за свещеник от патриарх Германий Йерусалимски. Веднъж, докато живее в Йерусалим, той отишъл в йорданската пустиня за четиридесет дни на пост и молитва, подражавайки на Господа. След още пътувания през Синай и Египет, той стигнал до гръцкия остров Закинтос, където живял сам в изолирана пещера, хранейки се само със зеленчуци. Но неговата святост скоро привличала много вярващи, които идвали при него за благословия и съвет. Съзнавайки съвета, че нищо не е по-вредно за монах от похвалата на хората, той избягал на остров Кефалония, където отново заживял в уединена пещера. Но отново станал известен и още повече поклонници се събрали около него в търсене на духовна подкрепа. Този път Бог му разкри, че трябва да напусне своята любима усамотеност, за да служи на другите; така той основа на острова манастир, наречен Нови Ерусалим. Свети Герасим доживя до дълбока старост и му бе дадено предзнание за деня на смъртта му. Мощите му се съхраняват на Кефалония, „непокътнати и нетленни, сякаш той спи“, според Синаксариона.

Св. Йона, епископ на Манджурия (1925) (7 октомври по стария календар)

Забележка: Паметта на Св. Йона е на 7 октомври по Стария календар, което съвпада с този ден по Новия календар.

Осиротял е в Русия на ранна възраст и, след като е посещавал семинарията в родния си град Калуга, е бил постриган за монах в Оптинския манастир. По-късно е бил ръкоположен за свещеник и е преподавал в Казан. На тридесетгодишна възраст (1918 г.) болшевиките завземат властта и той е принуден да избяга. След много преследвания и страдания, той се присъединява към голяма група руснаци, които бягат през Туркестан и пустинята Гоби към Китай. Там е ръкоположен за епископ и веднага започва да работи неуморно, за да окуражава паството си и да се грижи за материалните им нужди (повечето от тях пристигнали в Китай само с дрехите, които носели). Той основава църкви, открива супови кухни и сиропиталище, лично се грижи за болните и по всеки начин олицетворява истински служител на Христос.

Когато смъртта му наближава (от инфекция, придобита докато се грижи за болните), той облече епитрахил, прочете Канона за отпътуването на душата, легна на леглото си и каза: „Да бъде волята Божия. Сега ще умра.“ В рамките на минути той почина. В нощта на погребението му епископът се яви на парализирано десетгодишно момче, което беше чудотворно изцелено.