15 Октомври 2022
Събота от 18-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

Преп. Евтимий Нови Солунски
Свети йеромаченик Лукиан, презвитер на Антиохийската църква (312)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Коринтяни 15.39-45 (Апостол)

39Не всяка плът е все еднаква плът: друга е човешката плът, друга е скотската плът, друга - рибената, друга - птичата. 40Има тела небесни и тела земни, ала друг е блясъкът на небесните и друг на земните; 41един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък. 42Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление - възкръсва в нетление; 43сее се в безчестие - възкръсва в слава; сее се в немощ - възкръсва в сила; 44сее се тяло душевно - възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно. 45Тъй е и писано: "първият човек Адам стана жива душа", а последният Адам - животворен дух.

Лука 4.31-36 (Евангелие)

31и слезе в Капернаум, галилейски град, и ги поучаваше в съботни дни. 32И бяха смаяни от учението Му, понеже словото Му беше с власт. 33В синагогата се намираше един човек, който имаше нечист дух бесовски, и той завика с висок глас: 34о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо? Дошъл си да ни погубиш ли? зная Те, Кой си Ти, Светия Божий. 35Иисус му запрети и рече: млъкни и излез из него. И бесът, като го повали всред синагогата, излезе из него, без да му повреди ни най-малко. 36И ужас обвзе всички, и разсъждаваха помежду си и казваха: какво значи това, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?

Жития на светиите

Свети йеромаченик Лукиан, презвитер на Антиохийската църква (312)

Роден е в Самосата в Сирия (и понякога се нарича „Луциан от Самосата“) от благородни родители. В младостта си получава отлично образование. Въпреки че пред него се разкрива привилегирован живот, той раздава всичките си имоти на бедните и се посвещава на аскетичен живот, издържайки се с писане и даване на частни уроци. Той издава Стария Завет, изчиствайки го от различни изкривявания, въведени от еретиците. Посветен е в свещенически сан в Антиохия, където служи вярно на Църквата. По време на гоненията на Максимиан е арестуван, докато посещава Никомедия, за да укрепи вярващите там. Заради вярата си е хвърлен в затвора и оставен да умре от глад и жажда. Свети Йоан Златоуст пише за него: „Той презираше глада; нека и ние презираме разкоша и унищожим господството на стомаха; за да можем, когато дойде времето да се изправим пред подобни мъчения, да бъдем подготвени предварително, с помощта на по-малко аскетизъм, да се покажем достойни за слава в часа на битката.“