2 Петрово 1.1-10 (Апостол)

1Симон Петър, раб и апостол Иисус Христов, до ония, на които чрез правдата на Бога нашего и Спасителя Иисуса Христа се падна да получат с нас еднаква по стойност вяра: 2благодат вам и мир да изобилва в познаване Бога и Христа Иисуса, нашия Господ. 3Понеже божествената Негова сила ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие, чрез познаване Оногова, Който ни е призвал със Своята слава и съвършенство, 4чрез които ни са дарувани твърде големите и драгоценни обещания, та чрез тях да станете участници в божественото естество, като отбегнете световното разтление от похоти, - 5затова, като положите всяко старание, привнесете към вярата си добродетел, към добродетелта знание, 6към знанието въздържание, към въздържанието търпение, към търпението благочестие, 7към благочестието братолюбие, към братолюбието любов. 8Защото, ако тия добродетели ги има у вас и се умножават, те не ще ви оставят празни, нито безплодни в познаването Господа нашего Иисуса Христа. 9А у когото ги няма, той е сляп, късоглед и забравил, че се е очистил от прежните си грехове. 10Затова, братя, още повече залягайте да уякчите вашето звание и избор: това като вършите, никога няма да погрешите,

Марк 13.1-8 (Евангелие)

1И когато Той излизаше от храма един от Неговите ученици Му казва: Учителю, погледни, какви камъни и какви здания! 2Иисус му отговори и рече: виждаш ли тия големи здания? Няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат. 3И когато седеше на Елеонската планина, срещу храма, питаха Го насаме Петър, Иаков, Иоан и Андрей: 4кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато всичко това стане? 5Отговаряйки им, Иисус почна да говори: пазете се да ви не прелъсти някой. 6Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз; и ще прелъстят мнозина. 7А кога чуете боеве и вести за войни, не се смущавайте; понеже това трябва да стане; ала туй не е още краят. 8Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има трусове, и ще има глад и смутове. Това е начало на болки.

Свети апостол Тимотей

Това е апостолът, до когото са адресирани две от посланията на Свети Павел. Той е роден в Листра, Ликаония, от езически гръцки баща и еврейска майка. Майка му, на име Еунида, и баба му, Лоида, го възпитали в благочестие и любов към Свещеното Писание. Апостол Павел обърнал двете жени по време на първото си мисионерско посещение в Листра; когато се върнал седем години по-късно, намерил Тимотей изпълнен с ревност за Христа и го кръстил. Тимотей станал най-близкият му ученик: в посланията си Свети Павел го нарича „моят възлюбен син“. За да може Тимотей да проповядва Евангелието в синагогите, Свети Павел лично го обрязал.

Апостол Павел ръкоположи Тимотей за първи епископ на Ефес. Като такъв той стана ученик и екзарх на свети Йоан Богослов, който ръководеше всички църкви в Азия. През 97 г. сл. Хр. той се опита да се противопостави на празнуването на празника на Артемида; разярените езичници го обградиха и го пребиха до смърт. Той беше погребан близо до гроба на свети Йоан. През 356 г. неговите скъпоценни мощи са пренесени (заедно с тези на светиите Андрей и Лука) в Константинопол и поставени в храма „Светите апостоли“. През 1204 г. те са откраднати от латинските кръстоносци, когато те ограбват града.

Свети мъченик Анастасий от Персия (628)

Той бил персиец, син на маг, войник в персийската армия под командването на Хосрой II, който по това време нахлувал в Християнската империя. Персийското му име било Магундат. Хосрой превзел Ерусалим през 614 г. и отнесъл Светия Кръст като трофей. Магундат чул за това и за всички чудеса, извършени от Кръста, и се чудел защо християните почитат толкова много останките от инструмент за изтезания. Търсейки християнски старейшини, които да отговорят на въпросите му, той научил за Въплъщението, живота, Разпятието и Възкресението на Христос и с радост приел християнската вяра като Истина. Той беше кръстен от Св. Модест, патриарх на Йерусалим, и получи името Анастасий. В същото време той прие монашески обет. За известно време той живееше в манастир в Йерусалим, но след това тръгна, намери няколко персийски маги в Кесария и ги смъмри, че са се поддали на заблуди. Тъй като се намирал на персийска територия (както добре знаел), той бил заведен при персийския управител, разпитан, хвърлен в затвора и накрая откаран заедно с други пленници в Персия. Там, въпреки многобройните жестоки мъчения, той отказал да се върне към предишната си заблуда и бил обесен за едната ръка, удушен, а след това обезглавен.