Лука 24.12-35 (5-то утринно Евангелие)

12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. 13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, 14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. 15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. 17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? 18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? 19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; 20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; 21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; 22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, 23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; 24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. 25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! 26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? 27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. 28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; 29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. 30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; 31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. 32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? 33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, 34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.

2 Коринтяни 6.1-10 (Апостол)

1Понеже сме съработници Христови, ние ви молим, да не приемате напразно благодатта Божия. 2Защото казано е: "в благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах". Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение! 3Ние никому с нищо не туряме препънка, за да се не опорочи служението ни, 4но във всичко се препоръчваме за служители Божии, с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение, 5при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости, 6с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов, 7със слово на истина, със сила Божия, чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка, 8при чест и безчестие, при укори и похвали; смятат ни за измамници, но ние сме истинни, 9за непознати, а сме добре познати; смятат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви; 10огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме.

Матей 25.14-30 (Евангелие)

14Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: 15и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува. 16Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта; 17също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два; 18а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си. 19След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка. 20И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет. 21Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 22Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два. 23Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 24Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; 25и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето. 26А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; 27затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва; 28вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; 29защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; 30а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

Свети мъченик Калистрат и четиридесет и деветте мъченици с него (288/304)

Калистрат е роден в Картаген от християнски родители. С времето той се присъединил към армията, където бил единственият християнин в полка си. Един от съслужителите му видял Калистрат да става през нощта, за да се моли, и го докладва на командира им. Калистрат е разпитан, а след като отказва да се отрече от вярата си или да принесе жертва на идолите, е жестоко пребит, след което е вързан в чувал и хвърлен в морето. Но чувалът се разкъсва и Калистрат излиза от морето невредим. Виждайки това, четиридесет и девет от неговите събратя изповядали Христос и били пребити и хвърлени в затвора заедно с Калистрат. В затвора Калистрат наставлявал новоповярвалите християни във вярата. Накрая всички те били обезглавени, според някои източници през 288 г., а според други през 304 г.

Светите апостоли Марко, Аристарх и Зенас от Седемдесетте

Свети Марко е наричан също Йоан; според Деяния 12:12, апостолите се събрали за молитва в Ерусалим в дома на майка му Мария, а по-късно той станал епископ в Библос. Свети Аристарх придружавал свети Павел в неговите пътувания (Деяния 16:29) и по-късно станал епископ в сирийската Апамея. Св. Зена е споменат като адвокат в Тит 3:13 и е бил епископ в Лида в Палестина.

Нашият преподобен отец Саватий, основател на манастира в Соловки (1435)

Той е живял дълги години като монах в манастира „Св. Кирил на Бялото езеро“, където аскетичните му подвизи му спечелили уважението на братята. За да избяга от възхищението на хората, той се преместил по-на север в манастира Валаам. Но той все още привличал доброто мнение на общността си, затова тайно се отправил още по-на север, планирайки да стигне до необитаемия остров Соловки в Бялото море (голям залив на Северния ледовит океан). Когато стигнал до брега, всеки, който можел да го вземе, се опитал да го разубеди да живее на такова сурово място. Той отговорил: „Деца мои, имам Учител, който има силата да възстанови силите на старите и да отслаби младите, ако така пожелае. Той прави бедните богати, облича голите, грижи се за нуждаещите се и задоволява гладните с малко храна, както нахрани пет хиляди души в пустинята.“

Докато чакаше подходящо време за плаване, той срещна Свети Германус (30 юли), който живееше наблизо като отшелник. Заедно намериха рибарска лодка и, възлагайки цялото си доверие на Господа, предприеха опасното двудневно пътуване и основали скит на острова. Той станал известен като свято място и оттогава живеещите в света знаели, че не трябва да се заселват на Соловки, нито дори да стъпват там без основателна причина. След шест години свети Герман си тръгнал и Саватий остана сам.

Когато остаря, той започна да се страхува, че ще умре, без да е приел животворните Тайнства, в които не беше участвал, откакто напусна Валаам. Затова се върна на сушата, където срещна игумен Натанаил, точно когато той носеше Светото Причастие на един болен човек. Саватий убеди игумена да изслуша изповедта му и да му даде безценния дар на Светото Причастие. След това той се настанил в близка параклис и се подготвил за напускането на този живот. Богат търговец от Новгород го посетил, за да поиска неговото благословение. Светецът му казал: „Прекарай нощта тук и ще видиш Божията благодат.“ На следващата сутрин търговецът дошъл в килията на Саватий и открил, че той е починал през нощта; килията му била изпълнена с прекрасен аромат.

На следващата година Свети Германиус, заедно със Свети Зосима (17 април), се върна на остров Соловки и основал там манастир, който се оказа плодородна почва за много светии.

Света новомученица Акилина (1764)

Тя живеела в селото Зангливерион близо до Солун. Когато била още бебе, баща ѝ убил турски съсед по време на кавга и, за да спаси живота си, се отрекъл от християнската си вяра. За да утежни отстъпничеството си, той обещал, че когато дъщеря му порасне, и тя ще се обърне към исляма. Майката на Акилина обаче се държала здраво за вярата си в Христос и възпитава дъщеря си да обича Спасителя си пламенно. Когато Акилина навършила осемнадесет години, баща ѝ ѝ казал, че е дошло времето официално да приеме исляма; той бил потресен, когато тя отговорила, че по-скоро би понесла всякакви мъки, отколкото да се отрече от Христос. Страхувайки се за собствения си живот, баща ѝ я предаде на турските власти. Когато обичайните заплахи и обещания не дадоха резултат, тя беше жестоко пребита три пъти. Някои благочестиви християни върнаха умиращата ѝ на майка ѝ, на която тя каза: „Направих както ми каза, и запазих изповедта на нашата вяра. Сигурно не си мислила, че ще направя нещо друго?“ С тези думи светият мъченик почина. Синаксарионът разказва: „Когато тялото ѝ беше отнесено за погребение, всяко място, през което минаваше, се изпълваше с възхитителен аромат, а през нощта от гроба ѝ излъчваше ярка светлина.“