1 Коринтяни 2.6-9 (Апостол, Събота преди Въздвижение)

6Мъдрост проповядваме между съвършените, ала мъдрост не на тоя век, нито на преходните властници в тоя свят, 7а проповядваме Божията премъдрост, тайна, съкровена, която Бог е предопределил преди векове за наша слава, 8която никой от властниците на тоя век не е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата. 9Но, както е писано: "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат".

1 Коринтяни 4.1-5 (Апостол)

1И тъй, нека всякой човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии; 2а това, що нататък се иска от разпоредниците, то е - всеки от тях да се окаже верен. 3Малко ми струва да бъда съден от вас, или от човешки съд; но и аз сам себе си не съдя. 4Защото в нищо виновен не се съзнавам, ала с това се не оправдавам: съдия ми е Господ. 5Прочее, за нищо не съдете преди време, докле не дойде Господ, Който и ще изнесе на виделина тайните на мрака и ще извади наяве намеренията на сърцето; и тогава похвалата ще бъде всекиму от Бога.

Филипяни 2.5-11 (Апостол, Богородица)

5Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос, 6Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; 7но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, 8смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. 9Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, 10та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, 11и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

Матей 10.37-11.1 (Евангелие, Събота преди Въздвижение)

37Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; 38и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене. 39Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази. 40Който приема вас, Мене приема; а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил; 41който приема пророка, в име на пророк, ще получи пророческа награда; и който приема праведника, в име на праведник, ще добие праведнишка награда. 42И който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.

1И когато свърши Иисус тия заповеди към дванайсетте Си ученици, замина оттам, за да поучава и проповядва в градовете им.

Матей 23.1-12 (Евангелие)

1Тогава Иисус заговори на народа и на учениците Си 2и рече: на Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите, 3затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат: 4връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат; 5и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища * и правят големи полите на дрехите си; 6обичат първо място по гощавките и предни седалища в синагогите, 7и поздрави по тържищата, и - да им казват човеците: учителю, учителю! 8А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител - Христос, а всички вие сте братя; 9и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата; 10и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник - Христос. 11Но по-големият между вас да ви бъде слуга; 12защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат.

Лука 10.38-42, 11.27-28 (Евангелие, Богородица)

38И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. 39Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. 40А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. 41Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, 42а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме. 27А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! 28А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.

Свещеномъченик Автоном, епископ на Италия (313)

Той избяга от Италия във Витиния по време на гоненията на Диоклетиан. В Битиния той обърнал толкова много езичници към вярата в Христос, че онези, чиито сърца останали закоравели, се надигнали срещу него и, докато той служел Божествената литургия в църквата на Архангел Михаил, го убили пред олтара, като заедно с него убили и много други богомолци. Двеста години след смъртта му той се явил на един войник на име Йоан, който изкопал мощите му и установил, че те са напълно нетленни.

-- -

Светият ни отец Атанасий Стари от Висоцк (началото на XV в.) и неговият ученик Атанасий Младши (1395)

Той беше възпитан в благочестие от баща си, свещеник в Новгород. Един ден, като чу думите от Евангелието: „Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си и Ме следва“, той се отрече от света и влезе в манастира „Свети Сергий Радонежки“. Той стана ученик на Свети Сергий и след няколко години става известен с добродетелите си и познанията си по Свещеното Писание. През 1374 г., с благословията на духовния си отец, основава манастира във Висоцк, като става негов първи игумен. След като ръководи манастира в продължение на четиринадесет години, заминава за Киев, а след това, през 1401 г., за манастира Студион в Константинопол. Там той се посвещава на превода на книги от гръцки на славянски, като изпраща преводите си обратно в манастира си в Русия. Той е този, който превежда Йерусалимския Типикон и няколко сборника с писания на църковните отци, обогатявайки неизмеримо църковния живот в Русия. Почива в мир в Константинопол.

Неговият ученик Атанасий Младши е назначен за игумен на Висоцк при заминаването на стареца за Константинопол и е служил като игумен в продължение на осем години, почивайки в мир през 1395 г. Наричан е „съвършен в поста, силен в самообладанието, ревностен в молитвата, търпелив в лишенията и изпитанията“. Синаксарионът казва, че „той учеше монасите си да наблюдават внимателно всяко движение на сърцето, за да прогонват всяка мисъл, която не е угодна на Бога.“