07 Август 2020
Петък от 9-а седмица след Петдесетница

Богородичен пост

Почитани светии

Мъченик Дометий Персийски
Мъченик Домет от Персия (363) и двама ученици
Светите мъченици Марин Войникът и Астерий Сенаторът (260)
Нашият Свети Отец Ор (Хор) от Тебаида (390)
Светият ни отец Пимен Многоболезненият (1110)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Коринтяни 14.26-40 (Апостол)

26И тъй, какво да се прави, братя? Кога се събирате, и всеки от вас има - кой псалом, кой поучение, кой език, кой откровение, кой тълкуване, - всичко да става за поука. 27Ако някои говорят на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то подред, а един да тълкува. 28Ако пък няма тълковник, те да мълчат в църква, а да говорят на себе си и на Бога. 29Пророци пък да говорят двама или трима, а другите да обсъждат; 30но ако дойде откровение някому другиму, който седи, първият нека млъкне. 31Тъй, един след други, можете всинца да пророчествувате, та всички да се поучават и всички да се утешават. 32И пророчески духове се покоряват на пророци; 33защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Тъй е по всички църкви между светиите. 34Жените ви в църквите да мълчат: тям не е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът. 35Ако пък искат да научат нещо, нека питат мъжете си вкъщи; понеже е срамотно жена да говори в църква. 36Нима от вас излезе словото Божие? Или само до вас достигна? 37Ако някой се мисли, че е пророк или изпълнен с дух, нека разбере, че това, което ви пиша, са Господни заповеди. 38А който не разбира, нека не разбира. 39И тъй, братя, показвайте ревност за пророчествуване, но не забранявайте да се говорят и езици. 40Всичко да става с приличие и ред.

Матей 21.12-14, 17-20 (Евангелие)

12И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците, 13и казваше им: писано е: "домът Ми дом за молитва ще се нарече", а вие го направихте разбойнишки вертеп. 14И дойдоха при Него в храма слепи и хроми, и Той ги изцери. 17И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува. 18А на утринта, връщайки се в града, огладня; 19и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза й: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна. 20Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата?

Жития на светиите

Мъченик Домет от Персия (363) и двама ученици

„Роден езичник в Персия по времето на император Константин, той се запознава с християнската вяра като млад мъж, изоставя езичеството си и приема кръщение. Той е толкова очарован от истинската вяра, че оставя всички светски неща и става монах в манастир близо до град Нисибис. Живял сред братята известно време, след което се оттеглил в мълчание, отивайки при архимандрит Урбел, за когото се казва, че в продължение на шестдесет години никога не е ял нищо сготвено. Урбел го направи дякон, но когато искаше да го направи свещеник, Дометий избяга в далечна планина и се засели в пещера там. Той достигна такова съвършенство чрез пост, молитва, бдения и медитация, че беше способен да лекува болните. Когато Юлиан Отстъпникът дойде на това място, чу за Дометий и изпрати хора да го зазидат жив в пещерата, заедно с двама от учениците му. Така умря този светец Божий през 363 г. и отиде в Царството Божие.” (Пролог). Големият Хорологион казва, че Дометий и учениците му са били убити с камъни.

Светите мъченици Марин Войникът и Астерий Сенаторът (260)

Марин е бил войник в римската армия, служил в Кесария в Палестина. По време на гоненията при император Галиен той бил арестуван и обезглавен заради християнската си вяра. Сенаторът Астерий, също християнин, присъствал на екзекуцията му. Астерий свалил сенаторската си тога, увил в нея тялото на мъченика и отнесъл святото тяло, за да го погребе. Заради това и той бил обезглавен.

Нашият Свети Отец Ор (Хор) от Тебаида (390)

Той е родом от Египет; името му е това на един от египетските богове. Той избяга в пустинята, за да живее като отшелник, но след много години стана известен духовен водач и основал няколко монашески общности. В първоизточник за него, написан от Руфин, се казва: „На външен вид той прилича на Божий ангел; деветдесетгодишен старец с дълга снежнобяла брада. Впечатлението, което оставя присъствието му, е възхитително. Погледът му е пропит с надчовешко сияние.“ Той приемаше причастие всеки ден. Толкова беше откъснат от света, че веднъж учениците му трябваше да му напомнят, че е настъпила Пасха. Като чу това, той излезе навън, вдигна ръце към небето и се молеше без прекъсване в продължение на три дни. Когато свърши, каза на учениците си: „Това е празнуването на Пасха от монаха: издигането на ума към единение с Бога.“ Той почина в мир на преклонна възраст.

Светият ни отец Пимен Многоболезненият (1110)

„От младост беше болнав и от младост желаеше монашеството. Доведен в Пещерния манастир за изцеление, той остана там до смъртта си. Молеше се повече за болестта, отколкото за здравето. Една нощ му се явиха ангели и го постригаха за монах, като му казаха същевременно, че ще бъде болен до смъртта си и ще бъде изцелен в този момент. И така стана; лежеше болен в продължение на двадесет години, вършеше чудеса още приживе и притежаваше рядък дар на прозрение. В часа на смъртта си стана от леглото напълно излекуван, веднага подготви гроба си и почива в Господа, през 1110 г.“ (Пролог)