2 Коринтяни 7.1-10 (Апостол)

1И тъй, възлюбени, имайки такива обещания, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий. 2Поместете ни в сърцата си: никого не обидихме; никого не покварихме, нито някого изкористихме. 3Не за осъждане това говоря; защото преди малко казах, че вие сте в сърцата ни, за да умрем и да живеем заедно. 4Голямо доверие имам към вас, много се хваля с вас; изпълнен съм с утеха, преизобилвам с радост при всичката наша скръб. 5Защото, когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакъв покой; отвред бяхме в утеснение: отвън - нападения, отвътре - страхове. 6Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита, 7и не само с неговото дохождане, но и с утехата, с която се бе утешил той поради вас, като ни разказваше за вашия копнеж, за вашия плач, за вашата към мене ревност, тъй че аз още повече се зарадвах. 8Защото, ако и да съм ви наскърбил с посланието, не се кая, макар и да се каях отначало, понеже виждам, че онова послание ви е наскърбило само за малко време. 9Сега се радвам не затова, че се наскърбихте, но че се наскърбихте за покаяние, понеже се наскърбихте по Бога, та никаква вреда да не претърпите от нас. 10Защото скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт.

Марк 1.29-35 (Евангелие)

29И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Иакова и Иоана в къщата на Симона и Андрея. 30А тъщата Симонова лежеше от огница; и начаса Му казват за нея. 31Като се приближи, Той я хвана за ръка и я повдигна; и огницата веднага я остави, и тя им прислужваше. 32А привечер по заник-слънце, довеждаха при Него всички болни и хванати от бяс. 33И целият град се бе събрал пред вратата. 34И Той изцери мнозина, които страдаха от разни болести; изгони много бесове, и не оставяше бесовете да казват, че знаят, какво Той е Христос. 35А сутринта, като стана в тъмни зори, излезе и се отдалечи в самотно място, и там се молеше.

Светият ни отец Поимен (Пимен) Велики (450)

„Той беше египтянин по рождение и велик египетски аскет. Като момче посещаваше различни духовни учители и събираше доказан опит, както пчелата събира мед от цветята. Веднъж Пимен помоли стареца Павел да го заведе при свети Паисий. Като го видя, Паисий каза: „Това дете ще спаси мнозина; Божията ръка е върху него.“ С времето Пимен стана монах и привлече двама от братята си към монашеството. Майка им веднъж дошла да види синовете си, но Пимен не я пуснал, като я попитал през вратата: „Кое искаш повече: да ни видиш тук и сега, или в другия свят във вечността?“ Майка им си тръгнала радостно, като казала: „Ако със сигурност ще ви видя там, нямам нужда да ви виждам тук.“ В манастира на тези трима братя, ръководен от най-големия, Аба Ануб, правилото беше следното: през нощта четири часа се прекарваха в ръчен труд, четири часа в сън и четири в четене на Псалтира. Денят преминаваше от сутринта до обяд в редуване на работа и молитва, от обяд до вечерня в четене, а след вечерня те приготвяха храната си, единствената за двадесет и четири часа, и тя обикновено се състоеше от някакъв вид зеле. Самият Пимен казваше за живота им: „Ядяхме това, което имаше под ръка. Никой никога не казваше: „Дай ми нещо друго“ или „Няма да ям това“. По този начин прекарвахме целия си живот в мълчание и мир.“ Той е живял през V век и е починал мирно в дълбока старост.“ (Пролог)

Името му означава „пастир“. Много от думите му могат да бъдат намерени в „Изреченията на пустинните отци“.

Великомъченик Фанарий Новоявен от Родос

„Малко се знае за светия мъченик Фанурий, освен това, което е изобразено относно неговото мъченичество на неговата свята икона, която беше открита през 1500 г. сред руините на древна църква на Родос, когато там властваха мюсюлманите. Затова той се нарича „Новопоявилият се“. ” Вярващите се молят на Свети Фанурий особено за да им помогне да възвърнат изгубени вещи, и тъй като той е отговарял на молитвите им толкова често, е възникнал обичаят да се пече Фанеропита („Фанурийска пита“) като благодарствен дар.” (Велики Хорологион)

Има предание, че майка му е била голяма грешница и че той не е успял да я обърне към вярата, докато е била жива. След нейната смърт той се молел повече за нейното спасение, отколкото за своето собствено. Докато го убивали с камъни, той се молел: „Заради тези мои страдания, Господи, помогни на всички онези, които ще се молят на Теб за спасението на грешната майка на Фанурий.“ Така че в Египет, където той е много почитан, много християни се молят: „О, Господи, спаси майката на Фанурий и помогни на мен, грешника.“