Библейски четива (Синодален превод)
Йоан 20.11-18
(8-мо утринно Евангелие)
11А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба;
12и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово.
13И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили.
14Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус.
15Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема.
16Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю.
17Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.
18Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.
1 Коринтяни 1.10-18 (Апостол)
10Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл.
11Защото узнах от домашните на Хлоя за вас, братя мои, че помежду ви имало раздори.
12А това казвам, защото един от вас дума: "аз съм Павлов", друг: "аз пък - Аполосов", трети: "аз съм Кифин", а друг: "аз пък - Христов".
13Нима Христос се е разделил? нима Павел биде разпнат за вас? или в име Павлово се кръстихте?
14Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия,
15та да не каже някой, че съм кръстил в мое име.
16Кръстих също и Стефаниновия дом, а дали съм кръстил и другиго някого, не зная.
17Защото Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам, и то не с мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов.
18Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.
Матей 14.14-22 (Евангелие)
14И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.
15А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.
16Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.
17А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.
18Той рече: донесете Ми ги тука.
19И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците - на народа.
20И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша;
21а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.
22И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.
Жития на светиите
Пренасяне на мощите на първомученика и архидякон Стефан (428)
След като първият мъченик Стефан беше убит с камъни, тялото му беше оставено на кучетата; но неговият учител Гамалиил тайно пренесе тялото му на място извън Ерусалим и го погреба през нощта. Около 427 г. отец Луциан, енорийски свещеник в близост до това място, видял в сън къде са погребани мощите на първомученика. Той разказал на патриарх Йоан от Йерусалим и двамата отишли заедно на посоченото място. Копаейки там, намерили кутия с надпис „Стефан” на арамейски букви. Те пренесли светите мощи в Йерусалим с тържествена процесия.
Свещеномъченик Стефан, папа на Рим (257), и онези, които бяха с него
Като епископ на Рим от 254 до 257 г., той се бореше срещу ереста на Новациан. С молитвите си той изцели Луцила, дъщерята на римския трибун Немесий; заради това и бащата, и дъщерята се кръстиха в Христа. Свети Стефан и дванадесет от неговите свещеници бяха обезглавени по време на литургия, по времето на царуването на Валериан.
Блаженият Василий Московски, божий луд (1552)
На шестнадесетгодишна възраст той поема подвига на божието лудост, който продължава в продължение на седемдесет и две години, като доживява до осемдесет и осем години. Той е бездомник, ходел бос и облечен в дрипи, скиташе се по улиците на Москва. Въпреки че мнозина се подиграваха с него, той разкриваше на непознати техните тайни грехове, изобличаваше благородниците за тяхната жестокосърдечност и постепенно стана известен като светец. Цар Иван и митрополитът на Москва присъстваха на погребението му. Той беше погребан в църквата в Москва, която днес носи неговото име.