1 Коринтяни 10.28-11.7 (Апостол)

28Но, ако някой ви каже: това е идолска жертва, не яжте - заради оногова, който ви е обадил, и заради съвестта; защото Господня е земята и онова, що я изпълня. 29Съвест разбирам не своята, а на другия; защото бива ли моята свобода да бъде съдена от чужда съвест? 30Ако пък участвувам в яденето с благодарност, защо да бъда хулен поради онова, за което благодаря? 31И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете. 32Не ставайте съблазън ни за иудеи, ни за елини, нито за църквата Божия, 33както и аз угаждам във всичко на всички и не търся своята полза, а ползата на многото, за да се спасят.

1Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа. 2Похвалявам ви, братя, че ме помните за всичко и държите преданията тъй, както съм ви ги предал. 3Искам да знаете още, че глава на всеки мъж е Христос, а на жената глава е мъжът, на Христа пък глава е Бог. 4Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамя главата си; 5и всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамя главата си, защото все едно е, като да е обръсната; 6ако жена не иска да се покрива, нека се стриже; ако пък е срамотно за жена да се стриже или бръсне, нека се покрива. 7И тъй, мъжът не бива да си покрива главата, защото е образ и слава Божия, а жената е слава на мъжа.

Матей 16.24-28 (Евангелие)

24Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва; 25защото, който иска да спаси душата * си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери; 26защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? 27Защото ще дойде Син Човеческий в славата на Отца Си със Своите Ангели, и тогава ще въздаде всекиму според делата му. 28Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си.

Апостолите Сила, Силван, Кресценс, Епенет и Андроник от Седемдесетте

Св. Сила беше спътник и съработник на апостол Павел (вж. Деяния 15) . Той стана епископ на Коринт и почива в мир. Св. Силван стана епископ на Солун и почива в мир. Св. Кресценс, споменат от св. Павел в 2 Тимотей 4:10, стана епископ на Халкедон. Св. Епенет, възхвален от св. Павел в Римляни 16:5 като „ моят възлюбен Епенет, първият плод на Ахая“ (т.е. първият християнин от гръцката земя), стана епископ на Картаген. Св. Андроник и неговата съработничка Юния също се почитат на 17 май.

Свещеномъченик Полихроний, епископ на Вавилон, и онези, които бяха с него (251)

„Когато император Деций завладял Вавилон, той арестувал Полихроний, заедно с трима свещеници, двама дякони и двама кръстени принцове, Еудин и Сенис. Полихроний не отговарял пред императора, а мълчал, докато свети Пармений, един от свещениците, говорел от името на всички тях. Императорът завел епископа и свещениците в Персия, в град Кордоба, и ги обезглавил с брадва, но принцовете той заведе със себе си в Рим, първо ги хвърли на дивите зверове, а след това ги уби с меч. Всички те пострадаха с чест през 251 г.“ (Пролог)

Преподобна Ангелина, принцеса на Албания.

Тя беше дъщеря на Скандербег, националния герой на Албания. Омъжи се за Стефан, принц на Сърбия, роднина на Скандербег, който потърси убежище в двора му. Стефан, кротък и богобоязлив човек, беше ослепен от турския султан. Принцеса Ангелина, която го обичаше въпреки загубата на зрението му и на светското му царство, се омъжи за него с благословията на баща си. Заедно имали двама сина, Георги и Йоан. Когато синовете им пораснали, Албания била опустошена от турско нашествие. Стефан, заедно с Ангелина и синовете им, избягал в Италия, където живели до смъртта му през 1468 г. Овдовялата Ангелина погребала съпруга си в сръбската му родина и посветила остатъка от живота си на благотворителност. По-големият й син Георги се отказал от княжеската си титла и постъпил в манастир. Йоан се ожени, но умря бездетен през 1503 г. Когато Ангелина преживя и двамата си сина, както и съпруга си, тя също постъпи в манастир. Тя беше погребана заедно със синовете си в манастира Крушедол в Северна Сърбия. Там нейните чудотворни мощи се почитат и до днес, а всяка година се отслужва литургия в нейна памет. Тя, съпругът ѝ и двамата ѝ сина са прославени като светци на Църквата.