Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня)

15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. 16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. 17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; 18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд; 19ще вземе за непобедим щит - светостта; 20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. 21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата, 22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; 23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. 24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! 2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! 3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

1 Йоаново 4.1-6 (Вечерня)

1Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света. 2По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога. 3А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света. 4Вие сте от Бога, чеда, и сте ги победили; защото Тоя, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света. 5Те са от света, затова и по светски говорят, и светът ги слуша. 6Ние сме от Бога: който знае Бога, слуша ни; който не е от Бога, не ни слуша. По това и познаваме духа на истината и духа на заблудата.

1 Йоаново 4.20-5.5 (Вечерня)

20Който каже: "любя Бога", а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял? 21И ние имаме от Него тая заповед, който люби Бога, да люби и брата си.

1Всякой, който вярва, че Иисус е Христос, от Бога е роден, и всякой, който люби Родилия, люби и Родения от Него. 2По това познаваме, че любим чедата Божии, като любим Бога и пазим Неговите заповеди. 3Защото любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му. И Неговите заповеди не са тежки. 4Защото всякой, който е роден от Бога, побеждава света; и тази е победата, която победи света - нашата вяра. 5Кой побеждава света, ако не онзи, който вярва, че Иисус е Син Божий?

Йоан 20.1-10 (7-мо утринно Евангелие)

1В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. 2Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили. 3Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба. 4И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба. 5И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба. 6След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят; 7пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място. 8Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва, 9защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите. 10Тогава учениците се върнаха пак у тях си.

Йоан 10.9-16 (Утринно Евангелие)

9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. 10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. 11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; 12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. 13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. 14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. 15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. 16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.

Римляни 15.1-7 (Апостол)

1Ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите и не на себе си да угаждаме: 2всеки от нас е длъжен да угажда на ближния в доброто, за назидание. 3Защото и Христос не на Себе Си угоди, но както е писано: "хулите на ония, които Те хулят, паднаха върху Мене". 4А всичко, що бе писано по-преди, за наша поука бе писано, та чрез търпението и чрез утехата от Писанията да имаме надежда. 5А Бог на търпението и утехата дано ви даде да бъдете в единомислие помежду си според учението на Христа Иисуса, 6та единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на Господа нашего Иисуса Христа. 7Затова приемайте един другиго, както и Христос прие вас за слава Божия.

Филипяни 3.7-14 (Апостол, Св. Яков)

7Но това, що беше за мене придобивка, поради Христа счетох го за вреда. 8Па смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството на познаването Христа Иисуса, моя Господ, заради Когото от всичко се отрекох, и всичко считам за смет, за да придобия Христа, 9и да се намеря в Него, имайки не своя от закона праведност, а придобивана чрез вяра в Христа, сиреч праведност от Бога чрез вяра; 10за да позная Него, и силата на възкресението Му, и участието в страданията Му, като се уподобявам на Него в смъртта Му, 11та дано някак достигне възкресението на мъртвите. 12Казвам тъй, не защото вече достигнах, или че се усъвършенствувах, но се стремя, дано постигна това, за което бях застигнат от Христа Иисуса. 13Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това; но едно само правя: като забравям, що е зад мене, и като се силно стремя към това, що е пред мене, 14тичам към целта - към наградата на горното от Бога призвание в Христа Иисуса.

Матей 9.27-35 (Евангелие)

27Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов! 28А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи! 29Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра. 30И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае. 31А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя. 32Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. 33И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля. 34А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз. 35И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.

Марк 10.29-31, 42-45 (Евангелие, Св. Яков)

29А Иисус отговори и рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Мене и Евангелието, 30и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век - живот вечен. 31А мнозина първи ще бъдат последни, и последни - първи. 42А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. 43Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; 44и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. 45Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

Светите свещеномъченици Хермолаус (305), Хермип и Хермократ в Никомедия

Те бяха свещеници в Никомедия; именно Хермолаус обърна Св. Пантелеймон (27 юли) към Христос. Когато Св. Пантелеймон, разпитван от Максимиан, беше попитан кой го е отвърнал от идолите, той посочи Хермолаус. (В „Великия Хорологион“ се отбелязва, че на Пантелеймон е било разкрито, че времето за мъченичеството на Хермолаус наближава). Св. Хермолаус бил арестуван заедно със св. Хермип и св. Хермократ и, когато те провъзгласили Христос за единствения истински Бог, всички били обезглавени. Св. Хермолаус, заедно с ученика си св. Пантелеймон, се счита за един от Безсребърните лекари.

Света праведница и мъченица Параскева (140)

Тя е родена близо до Рим от благочестиви родители. Тъй като е родена в петък, е кръстена Параскева (петък на гръцки; буквално „подготовка“ или „готовност“, защото петъкът е бил библейският ден на подготовка за съботата). От ранното си детство изучава Писанията, посвещава се на монашеския живот и довежда мнозина към вярата в Христос чрез своя пример и учение. По времето на царуването на Антонин е арестувана, защото е християнка. Когато й е заповядано да се поклони на идолите, тя отговорила: „Нека изчезнат от земята боговете, които не са сътворили небето и земята“ (Еремия 10:11). Заради това, след жестоки мъчения, тя била обезглавена през 140 г.

Свети Яков (Яков) Нетцетов, мисионер в Аляска (1864)

Роден е на остров Атка през 1802 г. от руски баща и алеутска майка. Пътувайки до Русия, той посещава семинарията в Иркутск и се завръща в Аляска, след като е ръкоположен за свещеник. През следващите тридесет и шест години той служи като мисионер и пастор на аляските народи, преминавайки през огромни трудности, за да го направи. Първо пътува сред народите на Алеутските острови, като използва местни каяци, за да гребе между островите. От 1845 до 1863 г. работи сред местното население в долината на Юкон, пътувайки от село на село с кучешки впряг. Той е първият православен свещеник, служил в този район след свещеномъченика Ювеналий, спътник на Св. Херман. Той носел със себе си палатка, която му служела като пътуваща църква, в която служел Божествената литургия, където и да отидеше — макар че понякога службите не можели да се проведат, защото хлябът и виното бяха замръзнали. Към края на живота си, изтощен от трудовете си, той се заселил за кратко време в Ситка, където починал в мир през 1864 г.