1 Коринтяни 6.20-7.12 (Апостол)

20Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.

1А за което ми бяхте писали - добре е за човека да се не допира до жена. 2Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж. 3Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената - на мъжа. 4Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената. 5Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане. 6Това обаче казвам като съвет, а не като заповед. 7Защото желая, всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един - тъй, други - инак. 8А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене. 9Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват. 10А на женените заповядвам - не аз, а Господ - жена да се не раздели от мъж, - 11ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, - и мъж да не оставя жена си. 12А на останалите аз говоря, а не Господ: ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя;

Матей 14.1-13 (Евангелие)

1В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса 2и рече на своите служещи: това е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса. 3Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа, 4понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш. 5И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк. 6А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода; 7затова той с клетва й обеща да даде, каквото и да поиска. 8А тя, подучена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Иоана Кръстителя. 9И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да й я дадат. 10И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата. 11И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си. 12А учениците му, като дойдоха, дигнаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Иисуса. 13Като чу Иисус, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете.

Нашите праведни отци Йоан и Симеон, безумният заради Христа (570)

Тези двама братя в Христа бяха от Едеса в Месопотамия. След поклонение в Йерусалим те заедно избягаха от света; били постригани за монаси, но скоро напуснали манастира си, за да се борят в молитва близо до Мъртво море. Така прекарали тридесет години в мълчание и аскетизъм. Тогава Симеон получил заповед от Бога да напусне пустинята и да служи на Бога сред хората по света. При раздялата им Йоан му казал: „Пази сърцето си от всичко, което виждаш в света. Каквото и да докосне ръката ти, нека не се владее сърцето ти. Когато храна минава през устните ти, нека сърцето ти не се подслажда от нея. Ако краката ти трябва да се движат, нека има мир в теб. Каквото и да правиш външно, нека умът ти остава спокоен. Моли се за мен, за да не ни раздели Бог един от друг в бъдещия свят.“ Симеон отиде в Емеса в Сирия, където прекара остатъка от живота си, преструвайки се на луд, за да скрие святостта си от хората. Но той вършеше чудеса на изцеление и се явяваше на хората от града в сънищата им, призовавайки ги към покаяние. Той беше дарен с дарбата да разпознава вътрешното състояние на другите и, докато танцуваше и бълнуваше по улиците, се приближаваше към хората, шепнеше им греховете им в ушите и ги призоваваше към покаяние. Той почина мирно през 590 г.; Йоан, който беше останал в пустинята, почина скоро след това.

Марцела, девица-мъченица от Хиос (ок. 1500)

Майка ѝ починала, когато тя била много малка, и тя била отгледана от баща си. С порастването си тя нараствала в добродетел и красота. Баща ѝ замислил незаконно желание към нея и ѝ направил неподходящи аванси, което я разтревожило толкова много, че тя избягала от селото си и се скрила в планините. Баща ѝ я преследва, дори я ранява със стрели в опитите си да я обладае. Накрая тя намира убежище в разцепена скала. Когато баща ѝ разбира, че не може да я измъкне от убежището ѝ, той жестоко я разчленява и хвърля главата ѝ в морето. От скалата, която я е приютила, извира извор, чиято вода има лечебни свойства. Света Марцела се почита особено на Хиос и до днес.

Пророк Езекиил (6 в. пр. Хр.)

Днес той се почита в славянския календар. Вижте 23 юли, денят на неговото почитане в гръцкия календар.