Римляни 2.14-29 (Апостол)

14защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе са закон; 15че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават), 16в деня, когато, съгласно моето благовестие, Бог чрез Иисуса Христа ще съди тайните на човеците. 17Ето, ти се казваш иудеин, и на закона се облягаш, и с Бога се хвалиш, 18и знаеш волята Му, и разбираш по-доброто, понеже се поучаваш от закона, 19и си уверен, че ти си водач на слепци, светлина на ония, които са в мрак, 20наставник на неразумни, учител на младенци, който в закона имаш образеца на знанието и истината. 21Прочее, как ти, който учиш другиго, себе си не учиш? 22който проповядваш да се не краде, крадеш? който казваш да се не прелюбодействува, прелюбодействуваш? който се гнусиш от идолите, светотатствуваш? 23който се хвалиш със закона, безчестиш Бога, като тъпчеш закона? 24"Защото заради вас името Божие се хули между езичниците", както е писано. 25Обрязването, наистина, е полезно, но ако изпълняваш закона; ако пък престъпваш закона, обрязването ти е станало необрязване. 26И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, то необрязването му няма ли да му се сметне за обрязване? 27и необрязаният по плът, като изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който при Писание и обрязване престъпваш закона? 28Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта; 29а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.

Матей 5.33-41 (Евангелие)

33Слушали сте още, че бе казано на древните: "клетва не престъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си". 34Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий; 35ни в земята, защото е подножие на нозете Му; ни в Иерусалим, защото е град на великия Цар; 36ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен. 37Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия. 38Слушали сте, че бе казано: "око за око, и зъб за зъб". 39Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. 40И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха. 41И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две.

Светите ни отци Онуфрий Велики и Петър Светогорец

Те са живели в различни времена и на различни места, но са почитани заедно.

Свети Онуфрий Велики (400). „Този свети аскет живял цели шестдесет години в пустинята, когато монахът Пафнутий го посетил. Косата и брадата му стигали до земята, а дълга коса, бяла като сняг, била пораснала по цялото му тяло през годините на голота. Видът му бил трупен, неземен и вдъхващ страхопочитание. Виждайки Пафнутий, той го повика по име и след това му разказа за живота си в пустинята. Ангелът му пазител му се явил и го завел на това място. Дълго време той се хранел само с пръст, която била труднодостъпна в пустинята, и след това, когато преживял тежка борба с дяволските изкушения и когато сърцето му се утвърдило напълно в любов към Бога, ангел му донесъл хляб. А освен това, по Божията благодат, от едната страна на килията му израснала палма, която давала добри фурми, и оттам започнал да тече извор. „Но особено“, казал Онуфрий, „моята храна и питие са сладките Божии думи.“ На въпроса на Пафнутий за приемането на Причастие, отшелникът отговорил, че ангел Божий му носи Причастие всяка събота. На следващия ден старецът казал на Пафнутий, че това е денят на неговото заминаване от този свят; след това коленичил, помолил се на Бога и предал духа си в Божиите ръце. Тогава Пафнутий видял небесна светлина, която озарила тялото на починалия светец, и чул хор от ангелски войнства. Той погребал тялото на Онуфрий с почести и се върнал в собствения си манастир, където като жив свидетел разказва на братята, за тяхно назидание, за чудния живот на Божия човек и величието на Божия промисъл към онези, които се отдават изцяло на Негова служба.“ (Пролог)

„Великият часовослов“ добавя, че Пафнутий възнамерявал да остане на мястото, където Онуфрий починал, но скоро палмата изсъхнала и изворът пресъхнал, което Пафнутий приел като знак, че му е писано да напусне това място и да се върне да живее с братята.

Свети Петър Атонски (734). Роден е в благородно семейство в Константинопол и става войник. Пленен е от сарацините и хвърлен във вериги в затвора в Самара Сирийска. Прекарва дългото си затворничество в молитви към Бог да го освободи и да го изпрати на някое пустинно място, където да може да посвети остатъка от живота си на аскеза и молитва. Един ден му се явява Свети Николай заедно със Свети Симеон Богоприемец; когато се докосват до веригите му, те се разтопяват като восък и Петър веднага се озовава извън Самара. Той тръгва за Рим, където е постриган за монах от папата, след което се отправя с кораб, за да се върне у дома. По време на пътуването му се явява Божията майка заедно със Свети Николай и Петър я чува да казва на Свети Николай, че е отделила Света гора за Петър, за да живее в уединение. Петър никога не е чувал за Света гора, но слиза там и се установява в пещера. Там прекарва петдесет и три години в пълно уединение, молейки се и борейки се със суровостта на стихиите и атаките на демонични сили. След като известно време издържал на жестоки изкушения, ангел Божий започнал да му носи хляб на всеки четиридесет дни. Подобно на свети Онуфрий, смиреният му живот можел да остане незаписан; но по Божието провидение, една година преди смъртта на светеца, ловец на елени го намерил и чул STORYта за живота на Петър, която той записал. Свети Петър починал в мир; мощите му били пренесени в Македония.