Деяния 18.22-28 (Апостол)

22Като слезе в Кесария, ходи в Иерусалим, поздрави църквата и отиде в Антиохия. 23След като престоя там няколко време, излезе и обхождаше редом страната Галатийска и Фригия и утвърждаваше всички ученици. 24И дойде в Ефес някой си иудеин, на име Аполос, родом от Александрия, мъж красноречив и силен в Писанията. 25Той беше наставен в пътя Господен и, разпален духом, говореше и поучаваше правилно за Господа, ако и да знаеше само за Иоановото кръщение. 26Той начена да говори смело в синагогата. Като го чуха Акила и Прискила, прибраха го и му обясниха по-точно пътя Господен. 27А когато той искаше да замине за Ахаия, братята се обърнаха с писмо до тамошните ученици, за да го приемат; и той, като стигна там, спомогна много на повярвалите чрез благодатта, 28защото силно изобличаваше иудеите пред цял народ, като доказваше чрез Писанията, че Иисус е Христос.

Йоан 12.36-47 (Евангелие)

36Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях. 37Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него, 38за да се сбъдне казаното от пророк Исаия слово: "Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?" 39Те затова не можаха да вярват, защото Исаия още е рекъл: 40"Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря". 41Това каза Исаия, когато бе видял славата Му и бе говорил за Него. 42Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата; 43защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава. 44А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил; 45и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил. 46Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината. 47И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света.

Свещеномъченик Терапонт, епископ на Сарди (259)

Заради смелата си проповед за Христос и обръщането на мнозина към вярата, той бил хванат и измъчван от езичниците. След като го затворили и го изгладнели, преследвачите го вързали за четири стълба и го бичували, докато плътта му не била съблечена от костите му. Но той останал жив и четирите мъртви стълба, за които бил вързан, поникнали във високи, зелени дървета, от които мнозина получили изцеление. Накрая свети Терапонт бил посечен с меч по време на управлението на император Валериан.

Свети мъченици Теодора и Дидим (304)

„По време на царуването на нечестивия император Максимилиан, в Александрия живеела девойка на име Теодора, добре образована и от благороден произход. Тя била изправена пред съда на езичниците заради християнската си вяра. След дълги разпити и мъчения за вярата, князът, нейният мъчител, заповядал да я хвърлят в публичен дом и на войниците да се даде свободен достъп до нея, за да задоволяват плътските си страсти. Теодора се помолила горещо на Бога да я спаси от осквернение и когато се помолила, при нея влязъл войник на име Дидим и ѝ казал, че е слуга Христов. Той я облякъл във войнишките си дрехи, а себе си – в нейната рокля, след което я пуснал и сам останал в публичния дом. Той бил хванат и отведен пред съдията, където признал, че е християнин и е спасил Теодора, и сега е готов да умре за Христос. Той бил осъден на смърт и отведен на мястото на екзекуцията. Теодора се затичала към него там и извикала: „Въпреки че ти спаси честта ми, не те помолих да ме спасиш от смърт. Предай мъченическата смърт на...“ „мен!“ Дидим отговорил: „Възлюбена сестро, не пречи на смъртта ми за Христос, нито на измиването на греховете ми в кръвта ми.“ Чувайки този разговор, езичниците осъдили и двамата на смърт, обезглавили ги и изгорили телата им. Те страдали с почести и получили вечни венци на слава в Александрия през 304 г. (Пролог)

Свети Нови Изповедник Йоан Руски (1730)

Той е пленен по време на руска кампания срещу турците през 1711 г. и продаден в робство в Мала Азия. Като роб той се стреми да служи вярно на Бога, като същевременно служи на земния си господар във всичко почтено. Въпреки многото изкушения, предлагани от мюсюлманите да се отрече от вярата си, той остава непоколебим и му е позволено да върши чудеса чрез молитвите си. Почива в мир през 1730 г. Мощите му остават нетленни.

Свети Давид от Гарешджей (VI в.)

„Този Давид е един от тринадесетте грузински отци (7 май). Той е кръстен така на пустинята Гараджели близо до Тифлис, където е живял аскетичен живот. В напреднала възраст Давид решил да посети Светата земя с няколко свои ученици. Той оставил ръководството на манастира на двама старци, Лукиан и Додо, и тръгнал на път. Когато стигнали до хълм, от който се виждал Йерусалим, Давид се разплакал и казал: „Как мога да смея да ходя по стъпките на въплътения Бог с тези грешни крака?“ и казал на учениците си да отидат и да се поклонят на светите места, но самият той взел три камъка и тръгнал да се връща. Но Господ не оставил такова смирение скрито от света и ангел се явил на Илия, патриарха на Йерусалим, и му казал: „Изпрати веднага да повикат стареца, който точно сега се връща в Сирия; той е взел със себе си три камъка и носи със себе си цялата благодат на Светата земя. Един камък е достатъчна благословия за него; нека върне другите два в Йерусалим. Той се нарича авва Давид.“ „Гарешджей.“ Патриархът бързо изпратил мъже да настигнат стареца. Те взели от него два камъка и го пуснали да си върви. Третият камък лежи на гроба му и до днес и притежава чудотворна лечебна сила.“ (Пролог)

Достопочтен Беда (Баеда) (735)

Той прекарва почти целия си живот като монах в Англия и е известен предимно с многобройните си писания. Постъпва в манастира в Уиърмут на седемгодишна възраст, а по-късно се премества (вероятно като един от основателите) в манастира Джароу, където прекарва остатъка от живота си. Ръкоположен е за свещеник на тридесетата си година. В допълнение към многобройните произведения на библейската екзегеза, много популярни през Средновековието, той съставя „Църковна STORY“, която все още е основният източник за STORYта на установяването на християнството на Британските острови. Почива в мир.

Проблем: Беда е живял по времето на неразделената Църква, но е канонизиран на Запад едва през 1899 г., векове след Великата схизма. Вероятно тогава той никога не е бил официално прославян от Православната църква. Дали е той светец на Църквата? Оставяме отговора на по-мъдрите глави.