Деяния 5.21-33 (Апостол)

21Като изслушаха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът и които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи измежду синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите. 22Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха 23и казаха: тъмницата намерихме заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата; но, като отворихме, вътре никого не намерихме. 24Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това. 25Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа. 26Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни; 27а като ги доведоха, изправиха ги в синедриона; и първосвещеникът ги попита и каза: 28не ви ли строго поръчахме да не поучавате в това име? пък вие ето, напълнихте Иерусалим с вашето учение, и искате да направите да дойде върху нас кръвта на Тоя Човек. 29А Петър и апостолите отговориха и казаха: трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци. 30Бог на отците ни възкреси Иисуса, Когото вие умъртвихте, като Го повесихте на дърво. 31Бог с десницата Си възвиси Него, Началника и Спасителя, за да даде на Израиля покаяние и прошка на греховете. 32За тия думи свидетели сме Му ние и Дух Светий, Когото Бог даде на ония, които Му се покоряват. 33Като чуха това, те взеха да се късат от гняв и замисляха да ги убият.

Йоан 6.14-27 (Евангелие)

14Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света. 15А Иисус, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък. 16Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето 17и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях. 18Морето се подигаше, защото силен вятър духаше. 19И когато бяха проплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха. 20Но Той им рече: Аз съм; не бойте се! 21Тогава искаха да Го вземат в кораба; и веднага корабът пристигна на брега, към който плуваха. 22На другия ден народът, който стоеше отвъд морето, видя, че там, освен един кораб, в който бяха влезли учениците Му, друг нямаше, и че Иисус не бе влизал в кораба с учениците Си, а учениците Му сами бяха отплували. 23При това бяха дошли от Тивериада други кораби близо до онова място, дето бяха яли хляб, след Господнето благословение. 24И тъй, когато народът видя, че там няма Иисуса, нито учениците Му, влезе в кораби и преплува в Капернаум, да дири Иисуса. 25И като Го намери отвъд морето, рече Му: Рави', кога дойде тук? 26Иисус им отговори и рече: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте. 27Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог.

Света Матрона (Сляпата) Московска (1952)

Тя е родена през 1881 г. в бедно семейство в село Себино-Епифаниская (сега Кимовски). Въпреки че е родена сляпа - очите ѝ са без зеници - тя проявява дар на духовна проницателност от ранна възраст и с молитвите си изцелява мнозина, които идват при нея.

На около четиринадесетгодишна възраст тя предприема поклонение до няколко руски свети места. Когато идва в Кронщат, за да получи благословията на Свети Йоан (20 декември), светият свещеник, който никога не я е срещал, извиква „Матрона, ела тук!“ и провъзгласява „Тя ще бъде моята наследница, осмият стълб на Русия“.

На седемнадесетгодишна възраст тя е поразена от парализа и никога повече не може да ходи. До края на живота си тя живее в стая, пълна с икони, където седи с кръстосани крака на леглото си и приема посетители. Тя никога не оплаква слепотата или парализата си; веднъж казва: „Дойде ден, когато Бог отвори очите ми и видях светлината на слънцето, звездите и всичко, което съществува в света: реките, горите, морето и цялото творение.“

През 1925 г. тя се установява в Москва. След смъртта на майка си през 1945 г. тя се мести често, живеейки тайно в домовете на вярващите. Въпреки това тълпи от вярващи намират път към нея за съвет и изцеление. Комунистическите власти, познавайки святото ѝ влияние, многократно се опитват да я арестуват; но тя винаги знае предварително кога ще дойдат и ще бъде преместена на друго тайно място. Тя пости много, рядко спеше и се казва, че челото ѝ е било вдлъбнато от безбройните кръстни знаци, които е правила.

За преследването на Църквата от комунистите тя просто каза, че това се дължи на греховете и липсата на вяра на християните и добави: „Трудни времена са нашата участ, но ние, християните, трябва да изберем Кръста. Христос ни е качил на Своята шейна и ще ни отведе където пожелае.“

Предвидяла деня на смъртта си, тя казала: „Приближете се всички и ми разкажете за вашите проблеми, сякаш съм жива! Ще ви видя, ще ви чуя и ще ви помогна.“ Тя починала в мир на 19 април 1952 г. (2 май по новия календар). Много чудеса се случили на гроба ѝ. През 1998 г. мощите ѝ били пренесени в женския манастир „Покров на Божията майка“, където хиляди православни християни идват да я почитат и, както тя молила, да ѝ донесат своите проблеми и тревоги, сякаш е жива на земята.

Тя е прославена от Руската църква през 1999 г. за местно почитане в Московската епархия.

Свети мъченици Хеспер, съпругата му Зоя и синовете им Кириак и Теодул (II в.)

В началото на втори век езичник на име Катал купил Хеспер, жена му Зоя и синовете им Кириак и Теодул за роби. Всички те били християни и не яли нищо, което е било жертвено на идоли — хвърляли цялата такава храна на кучетата и самите гладували. Когато Катал научил за това, той се разяри и започнал жестоко да ги измъчва, започвайки с децата. Когато никой от тях не могъл да се отклони от изповедта си за Христос, цялото семейство било хвърлено в гореща пещ, където предали душите си на Бога. Телата им останали неизгорени.

Свети цар Борис-Михаил Български (907)

Син на българския хан Пресиан, той е наставен във вярата от Свети Фотий, патриарх Константинополски. През цялото си царуване той се труди да утвърди и разпространи християнската вяра в България. Когато учениците на Свети Кирил и Методий са прогонени от Моравия и идват в България, той им оказва голяма помощ в мисионерската им работа там. Той се оттегля в манастир, оставяйки управлението на страната си в ръцете на сина си Владимир. Но когато научава, че Владимир преследва християните и се опитва да възстанови езичеството, той напуска манастира, грабва меча, сваля сина си, поставя на трона по-малкия си син Симеон и когато се уверява, че страната е отново в християнски ръце, се завръща в манастира, където завършва живота си в мир и благочестие.

Пренасяне на мощите (1072 и 1115) на светите страстотерпци Борис и Глеб, князе на Русия (1015)

За техния живот вижте 24 юли.

Пренос на мощите на Свети Атанасий Велики, патриарх Александрийски

Главното му честване е на 18 януари.