Исаия 2.3-11 (6-ти час)

3И ще тръгнат много народи и ще кажат: дойдете, и ще възлезем на планината Господня, в дома на Бога Иаковов, и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му; защото от Сион ще излезе законът и от Иерусалим - словото Господне. 4И ще съди Той народите и ще изобличи много племена; и ще прековат мечовете си на орала, и копията си - на сърпове: народ срещу народ не ще дигне меч, и няма вече да се учат на война. 5О, доме Иаковов! Дойдете, и ще ходим в Господня светлина. 6Но Ти отхвърли Своя народ, дома Иаковов, защото те възприеха много от Изток: и магьосници си имат като филистимци, и общуват със синове на чужденци. 7И изпълни се земята му със злато и сребро, и съкровищата му брой нямат; изпълни се земята му с коне, и колесниците му брой нямат. 8Изпълни се земята му с идоли; те се покланят на изделие от свои ръце, на това, що са техни пръсти направили. 9И преклони се човекът, и унизи се мъжът, - и Ти не ще им простиш. 10Иди в скалата и скрий се в земята от страх пред Господа и от славата на Неговото величие. 11Ще бъдат сведени надолу горделивите погледи човешки, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден.

Битие 1.24-2.3 (Вечерня)

24И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини, и земни зверове според рода им. Тъй и стана. 25И създаде Бог земните зверове според рода им, и добитъка според рода му, и всички земни гадове според рода им. И видя Бог, че това е добро. 26След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята. 27И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. 28И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята. 29И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна; 30а на всички земни зверове, на всички небесни птици и на всяка (гадина), която пълзи по земята и има жива душа, дадох за храна всичкия злак тревист. Тъй и стана. 31И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро. Биде вечер, биде утро - ден шести.

1Така бидоха свършени небето и земята и цялото им воинство. 2И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши. 3Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал.

Притчи 2.1-22 (Вечерня)

1Синко, ако приемеш думите ми и спазиш в себе си заповедите ми, 2тъй че направиш ухото си внимателно към мъдростта, и приклониш сърцето си към размишление; 3ако призоваваш знанието и викаш към разума; 4ако го търсиш като сребро и го издирваш като съкровище, - 5ще разумееш страха Господен и ще намериш познание за Бога. 6Защото Господ дава мъдрост; от устата Му иде знание и разум; 7Той запазва за праведните спасение; Той е щит за ходещите непорочно; 8Той варди пътищата на правдата и брани пътеката на Своите светии. 9Тогава ще разумееш правда и правосъдие, правота и всяка добра пътека. 10Кога мъдрост влезе в сърцето ти, и знанието бъде приятно на душата ти, 11тогава разсъдливостта ще те брани, разумът ще те варди, 12за да те спаси от зъл път, от човек, който говори лъжа, 13от ония, които напущат правите пътеки, за да ходят по тъмни пътища; 14от ония, които се радват, вършейки зло, които се възхищават от зла развала, 15чиито пътища са криви, и които блуждаят по свои пътеки; 16за да те спаси от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си, 17която е оставила другаря на младостта си и е забравила завета на своя Бог. 18Домът й води към смърт, и пътеките й - към мъртъвци; 19никой от влезлите при нея не се връща и не встъпя в пътя на живота. 20Затова ходи по пътя на добрите и придържай се о пътеките на праведните; 21защото праведните ще живеят на земята, и непорочните ще пребъдват на нея; 22а беззаконните ще бъдат изтребени от земята и вероломните - изкоренени от нея.

Свети Герасим Йордански (475)

Той е родом от Ликия в Мала Азия. След като е живял там като отшелник в продължение на много години, той е пътувал до египетската Тебаида и е живял сред пустинните отци. След това е отишъл в Палестина, където е основал великата Лавра, общност от около седемдесет монаси, която съществува и до днес. Правилата в манастира били прости и строги: през петте делнични дни монасите оставали в килиите си, молели се и плетели кошници и рогозки. През тези дни ядели само малко сух хляб и няколко финика. В събота и неделя монасите се събирали за богослужение и ядели варени зеленчуци с малко вино. Всеки монах притежавал само една дреха; ако напускал килията си, трябвало да я остави отворена, за да може всеки друг да вземе от нея каквото му е необходимо. Самият Свети Герасим бил пример за всички тях, надхвърляйки дори правилата, които им наложил: по време на Великия пост той не ядял нищо друго освен това, което получавал при Светото причастие.

В пустинята светецът веднъж видял лъв, който изпитвал силна болка от трън в лапата си. Движен от състрадание, Герасим се приближил до него, направил кръстния знак и извадил тръна. Лъвът последвал стареца обратно до манастира и останал там до смъртта на светеца. Когато Герасим починал, лъвът, обзет от скръб, скоро също умрял, лежейки върху гроба на светеца.

Свети Герасим присъствал на Четвъртия вселенски събор в Халкедон, където се оказал силен защитник на православието, въпреки че в младостта си се бил наклонявал към монофизитската ерес. Починал в мир през 475 г.

Свети Яков Постеник от Финикия (VI в.)

„Той е живял през VI век. Бил толкова съвършен в благочестието, че с молитвите си можел да изцелява и най-тежките болести. Но врагът на човешкия род му наложил тежко изкушение. Веднъж към него изпратили една жена, която била развратена от някои подигравачи. Тя се престорила, че плаче пред него, но го подмамила да съгреши. Виждайки, че ще падне в грях, Яков сложил лявата си ръка в огъня и я държал там, докато тя изгоряла напълно. Виждайки това, жената се изпълнила със страх и ужас, покаяла се и променила живота си.

„Но при втория случай той не устоя и падна с едно младо момиче, което родителите й бяха довели при него, за да бъде излекувано от лудостта си. Той наистина я излекува, но след това съгреши с нея и, за да скрие греха, я уби и я хвърли в река. Както винаги, пътят от похотта до убийството не беше много дълъг. Джеймс прекара десет години след това като покаяник, живеейки в гроб. След това разбра, че Бог му е простил, защото, когато веднъж се помоли за дъжд във време на голяма суша, от която страдаха както хората, така и добитъкът, дъждът падна.

„Ето един пример, подобен на този с Давид, за това колко зъл е злият демон; как с Божието позволение могат да паднат и най-великите духовни гиганти, и как отново, чрез искрено покаяние, Бог в Своето милосърдие ще прости и най-големите грехове и не наказва онези, които се наказват сами.“ (Пролог)