Библейски четива (Синодален превод)
Йоан 20.11-18
(8-мо утринно Евангелие)
11А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба;
12и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово.
13И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили.
14Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус.
15Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема.
16Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю.
17Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.
18Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.
Евреи 6.13-20 (Апостол)
13Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си,
14думайки: "наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа".
15И тъй, с дълготърпение Авраам получи обещанието.
16Човеците се кълнат в по-горен от себе си, и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им.
17Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва,
18та чрез две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда,
19която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата,
20където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков.
Ефесяни 5.8-19
(Апостол, Св. Йоан)
8Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината,
9защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина -
10и изпитвайте, що е благоугодно Богу.
11Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги.
12Защото за онова, което нечестивците скришом вършат, срамно е и да се говори.
13А всичко, което се изобличава, от светлината става явно: понеже всичко, което бива явно, е светлина.
14Затова е казано: стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос.
15И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри,
16като скъпите времето, защото дните са лукави.
17Затова недейте бива неразсъдливи, а разпознавайте, що е воля Божия.
18И не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство; но се изпълняйте с Дух,
19като се назидавате сами с псалми и славославия и с песни духовни, пеейки и възпявайки в сърцата си Господа,
Марк 9.17-31 (Евангелие)
17Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух:
18дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.
19Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!
20И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен.
21И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство;
22и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.
23Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
24И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми.
25А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него!
26И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло.
27Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.
28И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним?
29Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.
30Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае.
31Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне.
Матей 4.25-5.12
(Евангелие, Св. Йоан)
25И подире Му тръгнаха много тълпи народ от Галилея и Десетоградие, от Иерусалим и Иудея и изотвъд Иордан.
1Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него.
2И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше:
3блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.
4Блажени плачещите, защото те ще се утешат.
5Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
6Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.
7Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.
8Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
9Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.
10Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.
11Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене.
12Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.
Жития на светиите
Нашият праведни отец Марк Изповедник, епископ на Аретуза; Кирил Дякон и други, мъченически загинали по време на управлението на Юлиан
„Свети Марк бил епископ на Аретуса в Сирия. В дните на Свети Константин Велики, Свети Марк, движен от божествена ревност, разрушил храм на идолите и издигнал църква на негово място. Когато Юлиан Отстъпник царувал през 361 г., тъй като езичниците вече били в състояние да отмъстят за разрушението на храма си, Свети Марк, поддавайки се на гнева си, се скрил; но когато видял, че други биват хващани заради него, се предал. Без да обръщат внимание на старостта му, те го съблякли и го набили по цялото тяло, хвърлили го в мръсни канали и като го извадили, накарали деца да го набодат с железните си писалки. След това го сложили в кошница, намазали го с мед и някакъв вид маринована риба и го окачили под палещото слънце, за да бъде изяден от пчели и оси. Но понеже понесъл това толкова благородно, враговете му се разкаяли и го освободили.“
„Свети Кирил бил дякон от Хелиопол във Финикия. По време на управлението на император Констанций, син на свети Константин, той също счупил идолите на парчета. Когато Юлиан дошъл на власт, свети Кирил бил хванат от идолопоклонниците и коремът му бил разпарян. Другите свети мъченици, чествани днес, мъченически загинали в Газа и Аскалон по време на управлението на Юлиан, били мъже със свещенически ранг и посветени девици; те били изкормени, напълнени с ечемик и поставени пред свине, за да бъдат изядени. Разказът за всички гореспоменати светци е даден в Книга III, глава 3 от „Църковна STORY“ на Теодорит Кирски. (Великият часовник)“
Нашият Свети Отец Йоан Отшелник (4 в.)
„Той беше син на Юлиана, християнка от Армения. Още като дете, той напусна майка си и избяга в пустинята. Той беше напълно пламтящ от любов към Христос Господ. В началото се повери на ръководството на духовен отец Фармутий, който беше толкова угоден на Бога, че ангел му носеше хляб всеки ден. По-късно Йоан го напусна и се оттегли в уединение. Той се спусна в пресъхнал кладенец и живя там цели десет години в пост, молитва и бдение. Свети Фармутий му носеше от ангелския хляб, защото ангелът Божий не искаше да носи хляб лично на младия Йоан, за да не се възгорди чрез това, затова го изпрати чрез своя духовен отец Фармутий. След десет години упорит подвизи в своя кладенец, Свети Йоан отишъл при Господа и мощите му открили чудотворна сила. Той живял и бил прославен от Бога и хората през IV век.“ (Пролог)