Римляни 14.19-23, 16.25-27 (Апостол)

19И тъй, нека търсим онова, що служи за мир и взаимно назидание. 20Зарад ястие не разрушавай делото Божие. Всичко е чисто, а лошо е за оня човек, който яде със съблазън; 21по-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, или се съблазнява, или изнемогва. 22Имаш ли вяра? Имай си я за себе си пред Бога. Блажен е, който не осъжда себе си за това, що одобрява. 23А който се съмнява, осъден е, ако яде, защото яде не от вяра; а всичко, що не е от вяра, е грях.

Галатяни 5.22-6.2 (Апостол, Починали)

22А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, 23кротост, въздържание. Против такива няма закон. 24Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. 25Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. 26Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.

1Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. 2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.

1 Йоаново 2.18-3.10 (Апостол, Св. Йоан)

18Деца, последно време е. И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи: от това и познаваме, че е последно време. 19Те излязоха от нас, но не бяха наши; защото, ако бяха били наши, щяха да останат с нас; но те излязоха, за да стане явно, че не са всички наши. 20И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко. 21Не ви писах, че не знаете истината, а че я знаете, както и че никоя лъжа не иде от истината. 22Кой е лъжец, ако не оня, който отрича, че Иисус е Христос? Той е антихрист, който отрича Отца и Сина. 23Всякой, който отрича Сина, няма и Отца; а който изповядва Сина, има и Отца. 24И тъй, каквото вие сте чули отначало, то и да пребъдва у вас; ако пребъде у вас което сте чули изпърво, и вие ще пребъдете в Сина и в Отца. 25И това е обещанието, което Сам ни обеща - вечният живот. 26Това ви писах поради ония, които ви прелъстяват. 27И помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой; но понеже самото това помазание ви учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило. 28И тъй, чеда, пребъдвайте в Него, та, когато се яви, да имаме дръзновение и да се не посрамим от Него, кога дойде. 29Ако знаете, че Той е праведник, знайте и това, че всякой, който върши правда, е роден от Него.

1Вижте, каква любов ни е дал Отец - да се наречем чеда Божии и сме. Затова светът не ни знае, защото Него не позна. 2Възлюбени, сега сме чеда Божии; но още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е. 3И всякой, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист. 4Всякой, който прави грях, прави и беззаконие; и грехът е беззаконие. 5И знаете, че Той се яви, за да вземе греховете ни, и грях в Него няма. 6Всякой, който пребъдва в Него, не съгрешава; всякой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал. 7Чеда, никой да ви не прелъстява! Който върши правда, праведен е, както Той е праведен. 8Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава. Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола. 9Всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото семето Му пребъдва в него; и не може да греши, защото е роден от Бога. 10Чедата Божии и чедата дяволови се познават тъй: всякой, който не върши правда, не е от Бога, също и който не обича брата си.

Матей 6.1-13 (Евангелие)

1Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец. 2И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда. 3А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната, 4та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. 5И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда. 6А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. 7А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути; 8прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него. 9А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; 10да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; 11насъщния ни хляб дай ни днес; 12и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; 13и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.

Матей 11.27-30 (Евангелие, Починали)

27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. 28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; 29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; 30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

Марк 11.1-11 (Евангелие, Св. Йоан)

1Когато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си 2и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте. 3И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука. 4Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха. 5И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето? 6А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха. 7И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна. 8А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя. 9И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне! 10Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините! 11И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте.