Евреи 10.35-11.7 (Апостол)

35И тъй, не напущайте вашето дръзновение, за което има голяма награда. 36Търпение ви трябва, та, след като изпълните волята Божия, да получите обещаното; 37защото още малко, твърде малко, и "Идещият ще дойде и няма да се забави. 38А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него". 39Ние пък не сме от ония, които се отклоняват за погибел, а от ония, които вярват за спасение на душата.

1А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда. 2Чрез нея бидоха засвидетелствувани древните. 3Чрез вяра проумяваме, че вековете са устроени по Божия дума и че от невидимото произлезе видимото. 4С вяра Авел принесе Богу по-добра жертва, нежели Каин; чрез нея той получи свидетелство, че е праведен, понеже Бог засвидетелствува за даровете му; чрез нея, ако и да е умрял, още говори. 5Чрез вяра Енох бе преселен, за да не види смърт; и не се намери, понеже Бог го пресели. Защото преди преселянето си той получи свидетелство, че е угодил Богу. 6А без вяра не е възможно да се угоди Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят. 7Чрез вяра Ной, след като получи откровение за онова, що още се не виждаше, с благоговение направи ковчега, за да спаси своя дом; чрез нея осъди той света и стана наследник на праведността по вяра.

Марк 9.10-16 (Евангелие)

10И те удържаха тая дума, питайки се един други, що значи това: да възкръсне от мъртвите? 11И Го питаха, като Му казваха: а защо книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? 12Той пък им отговори и рече: Илия, първом като дойде, ще уреди всичко; а Син Човечески, както е писано за Него, трябва да пострада много и да бъде унижен. 13Но казвам ви, че и Илия дойде, както е писано за него, и сториха му, каквото си искаха. 14Като дойде при учениците, видя много народ около тях и книжниците, които се препираха с тях. 15Щом Го видя, целият народ се слиса, и като се стекоха, поздравяваха Го. 16Той попита книжниците: за какво се препирате с тях?

Нашата Света Майка Мелания Младата от Рим (439)

Тя е родена през 383 г. в Рим, в много богато семейство с големи имения в Италия, Африка, Испания и дори Великобритания. Тя е внучка на Света Мелания Стара (8 юни) и благочестива ученичка на Христос от ранна възраст. На четиринадесетгодишна възраст е омъжена против волята си за роднина на име Апиниан. Те имат две деца, и двете починали в ранна детска възраст. Оттогава нататък Мелания и съпругът ѝ се посвещават изцяло на Бога. И двамата мечтаят за висока стена, която ще трябва да изкачат, преди да могат да преминат през тясната порта, водеща към живота, и скоро започват да предприемат мерки за разпореждане с богатството си. Това предизвиква съпротива от страна на част от Сената, които се опасяват, че продажбата на такива огромни владения ще наруши икономиката на самата държава.

С подкрепата на императрицата обаче Мелания успяла да освободи 8000 от своите роби и да даде на всеки от тях по три златни монети, за да започне живот като освободени хора. Тя наела агенти, за да помогне за финансирането на основаването на църкви и манастири в цялата империя, дарила много имения на Църквата и продала още много, като дала приходите като милостиня. Когато Рим паднал под властта на готите под ръководството на Аларих през 410 г., Мелания и Апиниан се преместили в Сицилия, след това в Африка, където завършили продажбата на имотите си, даряйки приходите на манастири и за подпомагане на жертвите на варварите.

В Африка Мелания, вече на около тридесет години, започнала живот на най-строг аскетизъм: тя спазвала пълен пост през делничните дни, като се хранела само в събота и неделя; спеше по два часа на нощ, като останалата част от нощта посвещавала на бдение и молитва. Дните ѝ били прекарвани в благотворителни дела, като останалата част от богатството ѝ била използвана за подпомагане на бедните и за благотворителност на Църквата. След седем години в Африка Мелания, майка ѝ и съпругът ѝ тръгнали на поклонение в Светата земя. Там основали манастир на Елеонската планина, който се разраснал до общност от деветдесет монахини. Майката на Мелания починала през 431 г., след това и съпругът ѝ и духовният ѝ брат Апиниан; тя ги погребала един до друг.

С изключение на едно посещение в Константинопол, Мелания продължила да живее в уединение в малка пещера на Елеонския хълм; тя станала съветник на императрица Евдокия, която потърсила експертния ѝ съвет относно даренията ѝ за църкви и манастири.

Мелания се разболяла, докато спазвала всенощното бдение за Рождество Христово през 439 г., и заспала в Господа шест дни по-късно; последните ѝ думи били „Както е било угодно на Господа, така стана“. Манастирът ѝ бил разрушен през 614 г. от персите, но пещерната ѝ отшелническа обител на Елеонската планина все още е място за поклонение и почитание.

Свети Зотик, покровител на бедните и служител на прокажените (4 век)

Той е роден в Рим и като млад мъж е избран от император Константин да помогне в основаването на новата му столица Византион. Епидемия от проказа в новия град става толкова тежка, че императорът нарежда всички прокажени, независимо от ранга им, да бъдат прогонени от града или удавени в морето. Зотик, воден от състрадание към тези хора, отива при императора и го моли за голяма сума злато, за да купи скъпоценни камъни и перли, за да увеличи славата на града, „Защото, както Ваше Величество знае, аз съм добре квалифициран в тази област.“ След това светецът използва златото, за да откупи всички, които са били отвеждани в изгнание или удавяне, и да създаде за тях лагер на Елеонския хълм на отсрещния бряг на Босфора. Там той довежда болните и се грижи за тях.

През 337 г. Констанций, еретик-арианин, се възкачва на трона след смъртта на баща си. Някои от враговете на Зотик в двора, виждайки възможност, изобличават Зотик пред новия император, казвайки, че той не само има подривни възгледи, но и е присвоил държавни пари. Когато научава за тези обвинения, Зотик се явява на императора, изискано облечен, и предлага да заведе Констанций да види скъпоценните камъни и перлите, които е купил от негово име. Когато стигат до Елеонския хълм, Констанций се изумява да види група прокажени, идващи да го поздравят със запалени свещи, почитайки и хвалейки него и своя покровител Зотик. Тогава светият Зотик казва на императора: „Това са скъпоценните камъни и блестящите перли, които придават блясък на короната на небесното царство, което ще наследиш чрез техните молитви. Аз ги купих за спасението на душата ти.“

Вместо да бъде благодарен, безсърдечният император заповядал Зотик да бъде вързан зад диви мулета и влачен, докато умре. Мулетата хукнали надолу по хълма, разбивайки тялото на светеца в скалите и храстите. След това, по собствено желание, те се върнали на върха на хълма, продължавайки да влаче тялото, и подобно на магарето на Валаам (Числа гл. 22), проговорили и прогласили, че мъченикът трябва да бъде погребан на този хълм. Учуденият и разкаян император заповядал мъченикът да бъде погребан с почести и заповядал там да се построи болница за прокажени, с най-добрите лекари и болногледачи.

Свети Зотик е наричан още Орфанотрофос, „Покровител на сираците“, защото в по-късни години към лепрозориума е добавен голям сиропиталище. Сиропиталището е включвало обща болница и дом за възрастни хора. Светецът е бил почитан през цялата византийска STORY като покровител на сиропиталището.

Свети Теофилакт, архиепископ Охридски (ок. 1126 г.)

Той е роден на остров Еврип и след като получава образованието си в Константинопол, става един от клириците на Великата църква там. Ръкоположен е за епископ и изпратен против волята си в Охрид, където е пастир на Църквата в България в продължение на двадесет и пет години. Вдъхновен богослов и оратор, той е оставил много проповеди и, най-важното, коментар върху целия Нов Завет, който оттогава е ценен от православните християни. В последните си години се премества в Солун, където почива в мир.