Колосяни 2.20-3.3 (Апостол)

20И тъй, ако вие с Христа умряхте за стихиите световни, то защо като живеещи в света допускате да ви налагат постановления: 21"не се докосвай, не вкусвай, не пипай" 22(които всички, от употребяване, подлежат на разрушение), - според човешки заповеди и учения? 23Тия постановления имат само вид на мъдрост в своеволно благочестие, в смиреномъдрие и в пренебрежение на тялото, без някак да се грижат за насищане плътта.

1И тъй, ако сте възкръснали заедно с Христа, търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога; 2за небесното мислете, а не за земното. 3Защото вие умряхте, и вашият живот е скрит с Христа в Бога;

Лука 9.23-27 (Евангелие)

23А към всички казваше: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва. 24Защото, който иска да спаси душата си, той ще я погуби; а който погуби душата си зарад Мене, той ще я спаси. 25Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а себе си погуби, или повреди? 26Защото, който се срами от Мене и от думите Ми, от него ще се срами Син Човеческий, кога дойде в славата Своя, и на Отца, и на светите Ангели. 27Казвам ви наистина: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие.

Светите мъченици епископ Ацепсимас, свещеник Йосиф и дякон Аиталас (378-379)

Персийският цар Шапур II провеждал жестоко преследване на християните в царството си в продължение на тридесет и седем години. В последните години на това преследване той дал на магьосниците си правомощия да измъчват и убиват всеки християнин, който не се отрече от вярата си. Ацепсимас, възрастният и свят епископ на Пака, бил арестуван заедно със свещеника Йосиф и дякона Аиталас. Всички не само отказаха да се отрекат от Христос, но смело проповядваха за Него пред магьосниците и царя. Разгневеният цар ги подложи на жестоки изтезания, а след това, като последна унижение, взе в плен всички местни християни и ги принуди да убият с камъни собствените си пастири.

С тяхното мъченичество голямото преследване в Персия приключило.

Светата девица мъченица Уайнфрид от Трефиннон (Холиуел), Уелс (VII в.)

„Света Уайнфрид (на уелски, Гвенфреви) беше девица от благородно потекло, която живееше в Северна Уелс през VII век. Племенница и духовна дъщеря на Свети Беуно (21 април), след смъртта му тя влезе в манастира Гвитерин, където живееше под духовното ръководство на Свети Елерил. Синът на съседен вожд, на име Карадок, обзет от нечиста страст, я преследва и й отсече главата с меч. Мястото, където падна главата й, стана известно като Трефиннон или Холиуел, поради появата на лечебен извор за онези, които биха пили от водите му с вяра. Холиуел остава и до днес важно място за поклонение в Британия.“ (Синаксарион)---