Марк 16.1-8 (2-ро утринно Евангелие)

1След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. 2И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, 3и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? 4И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. 5Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. 6А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. 7Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. 8И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

Ефесяни 2.14-22 (Апостол)

14Защото Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и разруши преградата, що беше посред, 15като с плътта Си унищожи враждата, а с учението - закона на заповедите, за да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир, 16и в едно тяло да примири двата народа с Бога чрез кръста, като на него уби враждата; 17и като дойде, благовести мир на вас, далечни и близки, 18защото чрез Него и едните и другите имаме достъп при Отца, в единия Дух. 19И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога, 20като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък, 21върху който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа, 22върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа.

Лука 8.41-56 (Евангелие)

41И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му, 42защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него. 43И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, 44приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението й престана. 45И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене? 46Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене. 47Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала. 48А Той й рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром! 49Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя. 50Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде. 51А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Иоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето. 52Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи. 53И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла. 54А Той, като отпрати всички навън и я хвана за ръка, извика: момиче, стани! 55И възвърна се духът й; тя веднага стана; и Той заповяда да й дадат да яде. 56И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.

Свети апостол Филимон и свети Апия, Архип и Онисим

Филимон е споменат в Посланието на свети апостол Павел, носещо неговото име. Той бил благородник от Колоса; Апфия била негова съпруга. Архип бил епископ на Колоса. И тримата били ученици на апостол Павел. Онисим бил езически роб на Филимон, който откраднал от господаря си и избягал в Рим. Там свети Павел го довел до вярата в Христос и написал Посланието до Филимон, в което умолявал господаря на Онисим да му прости и да го приеме обратно като брат в Христос. Филимон направил това и Онисим по-късно станал епископ. В Гърция той е почитан като покровител на затворените. Всички тези свети последователи на Христос загинали като мъченици, убити с камъни от езичници.

Свети мъченици Цецилия, Валериан, Тивурций и Максим, в Рим (3 в.)

Света Цецилия е родена в видно езическо семейство в Рим. В младостта си тя тайно става ученичка на Христос. Когато родителите ѝ я сгодяват за млад мъж на име Валериан, тя го убеждава в Христовата вяра и го убеждава да живеят в девственост. Валериан е кръстен от папа Урбан и от своя страна увежда брат си Тивуртий във вярата. По това време християните в Рим са жестоко преследвани, много от тях до степен на мъченичество; Цецилия, съпругът ѝ и брат му си поставят за цел да излязат през нощта и тайно да погребат благочестиво мъчениците и да окажат благотворителна помощ на семействата им. В крайна сметка това е разкрито и двамата братя на свой ред са арестувани и осъдени като християни. В момента на обезглавяването им римският офицер Максим вижда отворено небе и ангели, дошли да приемат душите им; той, заедно с няколко други очевидци, изповядва Христос и от своя страна умира под мъчения. Накрая самата Цецилия е арестувана и след като вярно издържа различни мъчения, е обезглавена. Тъй като в първата си биография Света Цецилия е описана като любителка на музиката, тя е почитана като покровителка на църковната музика на Запад и често е изобразявана да свири на орган.

Свети княз и страстотерпец Петър Ярополк (1086)

„Свети Петър Ярополк, син на великия княз Изяслав Ярославович, участвал във всички походи на баща си като послушен син и отишъл с него в изгнание. Кроткият и смирен княз имал много да страда от членовете на семейството си, но винаги им прощавал. Всеки ден той усърдно се молел да бъде удостоен със свята смърт, подобно на светците Борис и Глеб (24 юли), за да се очисти от многото си грехове чрез проливането на кръвта си и да се освободи от суетата на този свят. Той бил убит на 21 ноември 1086 г.“ (Синаксар)

Терминът „страстотерпци“ се използва в Руската църква за светци, които, макар и да не са били убити заради вярата си и следователно не са мъченици в строг смисъл, са претърпели смъртта си с отречение и в духа на Евангелието. Светиите Борис и Глеб са първите и образцови страстотерпци.

Свети велик княз и мъченик Михаил Тверски (1318)

Той е роден в Твер през 1272 г. в семейството на княз Ярослав Ярославович, брат на Свети Александър Невски (памятник на 23 ноември). Михаил е възпитан във вярата от майка си, която по-късно става монахиня. Неговата пламенност е такава, че от детството си е сигурен, че трябва да завърши живота си или като монах, или като мъченик. Той наследява брат си като княз на Твер през 1285 г. и по-късно става велик княз на Владимир, руската столица по време на монголското завоевание.

Когато княз Михаил загуби владимирския трон поради заговора на своя роднина, княз Георги, съветниците му го подтикнаха да започне война срещу Георги; но той предпочете да загуби властта, отколкото да подложи народа си на кръвопролитие. Когато Георги нападна самия Твер, Михаил вдигна оръжие, за да го защити, и победи. Една от пленниците му беше принцеса Агата, съпругата на Георги и сестра на татарския хан. Когато тя почина в плен, пълният гняв както на Георги, така и на татарите се разпали срещу Михаил. Князът знаеше, че единственият начин да предотврати катастрофа за народа си е да отиде в Златната Орда, за да бъде съден в двора на хана. Роднините и съветниците на Михаил знаеха, че подобен курс със сигурност ще доведе до смъртта му, но никой не успя да го разубеди да отиде да спаси народа си.

Михаил бил държан в затвора с дървено ярем около врата и подлаган на много унижения от татарите. Но докато чакал присъдата си, той останал спокоен, прекарвайки дните си в пеене на църковните служби и Псалтири. В нощта на 21 срещу 22 ноември той получил откровение за предстоящата си смърт. Присъствал на литургията, причастявал се и прегърнал семейството си. След това, отваряйки Псалтира, прочел думите: „Възложи бремето си на Господа и Той ще те подкрепи: никога няма да позволи праведникът да се поклати“ (Пс. 54). След това спокойно поздравил своя сродник Георги и неговите слуги, които се нахвърлили върху княза и го пронизали с мечове. Мощите на княз Михаил били върнати в Москва, след което пренесени в Твер през 1320 г. Когато градът бил обсаден през 1549 г., Свети Михаил се явил на жителите под формата на конен рицар, въоръжен за битка.