Филипяни 1.12-20 (Апостол)

12Желая, братя, да знаете, че тия неща, които ми се случиха, спомогнаха за по-голям успех на благовестието, 13тъй че моите в Христа окови станаха известни на цялата претория и на всички други, 14и повечето от братята на Господа, насърчени от моите окови, почнаха по-смело, без страх да проповядват словото Божие. 15Някои, наистина, от завист и обич към препирня, проповядват Христа, а други - от добро разположение. 16Едните от желание да се препират проповядват Христа нечисто, като мислят, че увеличават тежината на оковите ми; 17другите пък проповядват от любов, като знаят, че аз съм поставен да защищавам благовестието. 18Но що от това? Както и да бъде, било престорено, било искрено, Христос се проповядва; затова се радвам, и ще се радвам, 19защото зная, че това ще ми послужи за спасение с вашата молитва и чрез съдействие на Духа Иисус Христов, 20според както очаквам с нетърпение и се надявам, че в нищо не ще се посрамя, но при всяко дръзновение, както винаги, и сега ще се възвеличи Христос в тялото ми - било чрез живот, било чрез смърт.

Лука 5.33-39 (Евангелие)

33А те Му рекоха: защо учениците Иоанови постят често и молитви правят, както и фарисейските, а Твоите ядат и пият? 34Той им рече: нима можете накара сватбарите да постят, когато с тях е младоженецът? 35Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят. 36При това им каза притча: никой не пришива на вехта дреха кръпка от нова дреха; инак, и новата ще раздере, и на старата не ще прилича кръпка от новата. 37И никой не налива ново вино във вехти мяхове; инак, новото вино ще спука мяховете, и само ще изтече, и мяховете ще се изхабят; 38но ново вино трябва да се налива в нови мяхове; тогава ще се запази и едното, и другото. 39И никой откак пие старо вино, не ще поиска веднага ново; понеже казва: старото е по-добро.

Светите мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целс от Милано (I в.)

Тези мъченици се бореха за вярата в Милано и бяха обезглавени при император Нерон. Много години по-късно мощите им бяха открити от св. Амброзий чрез видение и получиха почетно погребение.

Свети Козма Химнограф (VIII в.)

Той беше от Йерусалим. Сирак, той беше осиновен в семейството на Свети Йоан Дамаскин (почитан на 4 декември). Стана епископ на Майума, град на брега на Палестина, който по-късно беше наречен Констанция. Подобно на осиновителния си брат, той стана известен химнограф: „Канонът на Кръста“ (14 септември) и „Канонът за Рождество Христово“, „Христос се роди, славете...“, са негови творби.

Свети Николай Благочестиви (Святоша), княз на Чернигов (1143)

Той е първият руски княз, който се отказва от света и постъпва в монашество в Киево-Печерската лавра. Въпреки че кръвните му братя се опитват да го отклонят от избрания път, той се посвещава на монашеския живот с ревност, удивлявайки събратята си с смирението и благочестието си. Въпреки високия си ранг, той настояваше да бъде третиран като най-обикновения послушник, изпълнявайки с радост и най-тежките задачи. С времето игуменът му позволи да се оттегли от общия живот и да живее изцяло в килията си в постоянна молитва. Той почина в мир през 1143 г. Няколко месеца по-късно брат му, княз Изяслав, се излекува от тежка болест, когато облече власеницата на Свети Николай и изпи малко вода от манастира. Князът поиска да бъде облечен във власеницата в деня на смъртта си.

Св. преподобна Параскева-Петка Търновска (Епиватска) (XI в.)

Света Петка (Параскева) е родена в град Епиват (днес Селимпаша, Турция) в благочестиво семейство. От ранна младост тя се отдава на подвижнически живот, раздава имуществото си на бедните и се оттегля в пустинята, където прекарва години в пост и молитва. По-късно посещава Светите места в Йерусалим и се подвизава в Йорданската пустиня. След дълги години на аскетичен живот тя се завръща в родния си град Епиват, където мирно предава душата си на Бога.

Светите й мощи са открити по чудесен начин и пренесени в Търново от цар Иван Асен II през 1238 г. По време на османското нашествие те са пренесени в Сърбия, после в Константинопол, и накрая в Яш, Румъния, където почиват и до днес. Света Петка е една от най-обичаните и почитани светици в България и на целия Балкански полуостров. Тя е покровителка на жените, семейството и домашния уют.