Деяния 8.40-9.19 (Апостол)

40А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.

1А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника, 2та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим. 3Но, когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето; 4и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш? 5А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен. 6Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече: стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш. 7А човеците, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, пък никого не виждаха. 8Савел стана от земята и, макар да бяха очите му отворени, никого не виждаше; и водейки го за ръка, заведоха го в Дамаск. 9И три дни не виждаше, и нито яде, нито пи. 10А в Дамаск имаше един ученик, на име Анания, комуто във видение Господ каза: Анание! Той отговори: ето ме, Господи! 11А Господ му рече: стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Иудината къща един тарсянин, на име Савел; ето той се моли, 12и видя във видение мъж, на име Анания, влязъл и възложил ръка върху него, за да прогледа. 13Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим; 14той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име. 15Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви. 16И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име. 17Анания отиде и влезе в къщата и, като възложи върху му ръце, рече: брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий. 18И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа и, като стана, покръсти се; 19а като прие храна, подкрепи се. И преседя Савел няколко дни с учениците в Дамаск;

Йоан 6.48-54 (Евангелие)

48Аз съм хлябът на живота. 49Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха; 50а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. 51Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света. 52Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем? 53А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. 54Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.

Великомъченица Ирина Солунска (IV в.)

„Света Ирина била дъщеря на принцеса на име Лициний; наречена Пенелопа от родителите си, чрез божествено откровение тя била доведена до вярата в Христос и при кръщението била преименувана на Ирина. В ревността си за благочестие тя разбила всички идоли на баща си, който заповядал да бъде стъпкана от коне. Но докато тя останала невредима, един от конете се изправил и съборил баща ѝ, убивайки го. С молитвата си тя го възкресила и той повярвал и бил кръстен. След това, в много пътувания, Света Ирина претърпяла мъки и наказания за вярата си, но била запазена от Божията сила, докато вършела страшни чудеса и обръщала хиляди души във вярата. Накрая тя стигнала до Ефес, където заспала в мир, през първата половина на четвърти век. Два дни след смъртта ѝ надгробният ѝ камък бил намерен повдигнат, а гробът ѝ празен. Най-малко две църкви били посветени на Света Ирина в Константинопол и тя е покровителка на егейския остров Тера, който обикновено се нарича Санторини, изопачено име на „Света Ирина“.“ (Голям часовник)

Забележка: Най-известната църква „Света Ирина“ в Константинопол не е кръстена на нея, а на Светия мир (на гръцки Ирина) Божий, който е Христос.

Разказът в Пролога се различава в няколко детайла. Свети Николай поставя Света Ирина на Балканите в град Магедон, в апостолско време, а не в III-IV век. В неговия разказ Ирина е научила християнската вяра от своя учител Апелиан и е била кръстена от самия апостол Тимотей. Той отдава гнева на бащата на Ирина на отказа ѝ да се омъжи, а не на разбиването на семейните идоли (въпреки че, разбира се, е възможно да е направила и двете).