Яков 4.7-5.9 (Апостол)

7И тъй, покорете се Богу; опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас. 8Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас; очистете ръце, грешници, изправете сърца, двоедушни. 9Понесете страдания, плачете и ридайте: смехът ви нека се обърне на плач, и радостта - на тъга. 10Смирете се пред Господа, и ще ви въздигне. 11Не се клеветете, братя: който клевети брата или съди брата си, той клевети закона и съди закона; ако пък съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а съдия. 12Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго? 13Чуйте сега вие, които казвате: "днес-утре ще тръгнем за еди-кой си град и ще проживеем там една година, ще търгуваме и ще спечелим", 14вие, които не знаете, какво ще се случи утре: защото вашият живот какво е? па'ра, която се явява за малко време, па изчезва. 15Вместо да казвате: "ако ще Господ и бъдем живи, ще направим това или онова", 16сега в своята надутост се хвалите: всяка такава хвалба е лукава. 17И тъй, грях ономува, който знае да прави добро, а не прави.

1Дойдете сега вие, богатите; плачете и ридайте за бедите, които идат върху вас. 2Богатството ви изгни, и дрехите ви молци изядоха. 3Златото ви и среброто ръждяса, и ръждата им ще бъде свидетелство против вас и ще изяде плътта ви като огън: събрали сте си съкровища за последни дни. 4Ето, заплатата, що сте задържали от работниците, които пожънаха нивите ви, вика, и виковете на жетварите стигнаха до ушите на Господа Саваота. 5Живяхте разкошно на земята и се наслаждавахте, угоихте сърцата си като в ден на заколение. 6Осъдихте, убихте праведника; той ви се не противи. 7И тъй, братя, бъдете дълготърпеливи до пришествието Господне. Ето, земеделецът чака драгоценния плод от земята и за него търпи дълго, докле получи дъжд ранен и късен. 8Дълготърпете и вие, укрепете сърцата си, защото пришествието Господне е наближило. 9Не се оплаквайте, братя, един от другиго, за да не бъдете осъдени: ето, Съдията стои пред вратата.

Марк 11.27-33 (Евангелие)

27И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите 28и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това? 29А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това. 30Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми. 31А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте? 32Ако ли речем, от човеците - бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк. 33И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

Светият ни отец Ксенофонт, съпругата му Мария и синовете им Аркадий и Йоан (VI в.)

Ксенофонт бил богат сенатор в Константинопол по времето на Юстиниан. Той и съпругата му Мария имали двама сина, Аркадий и Йоан, на които осигурили най-доброто образование. Когато навършили пълнолетие, Ксенофонт ги изпратил да учат право в Беритус (Бейрут). Но корабът, с който тръгнали, потънал в буря и двамата братя били изхвърлени на брега, живи, но разделени, без да знаят дали другият е оцелял.

И двамата братя благодариха на Бога за спасението си и, осъзнавайки суетата на земните неща, и двамата станаха монаси: Йоан в Тир, а Аркадий в Йерусалим. Две години по-късно, като не получи никакви вести от синовете си, Ксенофонт направи разследване и разбра, че те никога не са пристигнали в Бейрут и че вероятно са загинали при корабокрушение. Благодарейки на Бога, Който дава и отнема, както Ксенофон, така и съпругата му Мария облякоха груби дрехи и тръгнаха на поклонение в Светата земя. В Йерусалим те срещнаха духовния отец на Аркадий, който им каза, че и двамата им сина са живи и че скоро ще ги видят.

По Божията провидение Йоан и Аркадий се срещнаха на Голгота и, радостно събрани, прекараха известно време в служение на светия старец на Аркадий. Два дни по-късно Ксенофонт и Мария, посещавайки стареца, прекараха време с двамата си сина, но не ги разпознаха, докато старецът не разкри самоличността им. Родителите плакаха от радост и веднага решиха сами да поемат монашеския живот. Раздавайки значителното си богатство, двамата влязоха в манастири в Светата земя. И родителите, и синовете стигнаха далеч в молитвения живот, като им бе дадена силата да вършат чудеса и да предвиждат бъдещи събития.

Свети Амонас от Египет, ученик на Свети Антоний Велики (350)

„Свети Амонас беше ученик на Свети Антоний Велики и стана негов приемник начело на отшелниците от външната планина на Писпир, след като прекара четиринадесет години в Скетис в непрестанна молитва към Господа да му бъде дадена победа над гнева. По-късно той беше посветен за епископ, вероятно от Свети Атанасий Велики. Той притежавал безстрастие до такава степен, че сякаш не знаел за съществуването на злото и не бил способен да съди никого.

„Един ден дойдоха някои хора да го помолят да разреши един спор между тях. Светецът отговори, като се престори на луд, и каза на една жена, която го третираше като луд: „Ти не осъзнаваш колко усилия съм положил в пустинята, за да придобия тази лудост, и днес я загубих заради теб!“ При друг случай, когато го заведоха да посети брат с лоша репутация, той седна на бъчвата, където се криеше наложницата [на заблудения брат], докато обвинителите му претърсваха безрезултатно килията му. След това, като се сбогува с нещастния човек, той просто каза: „Братко, пази се!“

„Когато го попитаха кои аскетични дела са най-угодни на Бога, той отговори: „Просто седи в килията си и яж малко всеки ден, като винаги пазиш молитвата на митаря в сърцето си (Лука 18:13), и ще бъдеш спасен.“ Той също така каза, че страхът от Бога поражда стенания и сълзи, а те предизвикват радост в душата, изпълвайки я с божествена сила да върши това, което е угодно на Бога, и че тази сила от висините ни утвърждава в обществото на Ангелите. Издигнати по този начин от височина на височина, докато смирено се молим да бъдем избавени от греха, ние ще получим (каза той) като че ли от само себе си откровение за Божиите тайни.“ (Синаксарион)

Светата ни майка Паула от Рим (404)

Тя е родена през 347 г. в благородно семейство в Рим и на шестнадесетгодишна възраст се омъжила за Токсотий, виден благородник. Въпреки че съпругът й бил езичник, той й бил предан и й дал свобода да поддържа християнски дом и да възпитава децата си като християни. Те били благословени с пет деца. Когато тя била на тридесет и две години, съпругът й починал внезапно и Паула решила да превърне голямата си къща в Рим в манастир. По-късно тя пътува до Светата земя със своя духовен отец Свети Йероним (15 юни). В Витлеем тя основава два манастира, един за жени (където тя живее) и един за Свети Йероним и неговите спътници. Всеки ден монахините пеят целия Псалтир, който са длъжни да научат наизуст. Паула била изключително строга в поста си и щедра в даването на милостиня, като често раздавала на бедните дори стоките, необходими на нейната общност за прехрана. Тя помагала на своя духовен отец и брат Йероним в споровете му с последователите на Ориген: самият Свети Йероним бил буен по характер, а Света Паула често го увещавала да се изправя срещу враговете си с търпение и смирение.

Когато навърши петдесет и шест години, тя почувствала, че смъртта й наближава, и чула Христос да й казва: „Стани, любов моя, красавице моя, и ела; защото, ето, зимата мина, дъждът премина и отмина“ (Песен на песните 2:10-11). На което тя отговорила: „Дойде времето на жетвата. Наистина ще видя благата на Господа в земята на живите“ и с радост предаде душата си. На погребението й присъстваха множество монаси, монахини и бедни хора, които я почитаха като своя майка и благодетелка.