Галатяни 4.8-21 (Апостол)

8Но тогава, понеже не знаехте Бога, служехте на богове, които по естество не са богове; 9а сега, като познахте Бога, или, по-добре, като бидохте познати от Бога, как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите? 10Тачите дни, месеци, времена и години. 11Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви. 12Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не сте ме обидили: 13знаете, че, когато ви благовестих за пръв път, аз бях немощен по плът, 14и при все това, вие не презряхте моето в плътта ми изкушение и не се погнусихте от него, но ме приехте като Ангел Божий, като Христа Иисуса. 15Колко благатки бяхте тогава! Свидетелствувам за вас, че, ако да можеше, очите си щяхте да изтръгнете и да ми ги дадете. 16И тъй, враг ваш ли станах, като ви говоря истината? 17Ревнуват за вас не с добра цел, но искат да ви отлъчат от мене, та вие за тях да ревнувате. 18Добре е да имате ревност към доброто винаги, а не само когато съм помежду ви. 19Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос, 20искал бих сега да бъда помежду ви и да изменя гласа си, защото съм в недоумение за вас. 21Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона: не слушате ли закона?

Марк 6.45-53 (Евангелие)

45И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа. 46И като се отдели от тях, отиде на планината, за да се помоли. 47Привечер корабът беше сред морето, а Той самичък на сушата. 48И ги видя да се измъчват при плаването, понеже им беше противен вятърът; а около четвърта стража през нощта приближи се до тях, като ходеше по морето, и искаше да ги отмине. 49Като Го видяха да ходи по морето, те помислиха, че това е привидение, и извикаха; 50защото всички Го видяха и се смутиха. Той веднага заговори с тях и им рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! 51И влезе при тях в кораба; и вятърът утихна. И те извънредно се слисаха и чудеха в себе си. 52Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, понеже сърцето им се беше вкаменило. 53И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска, и пристанаха на брега.

Свети Григорий Просветител, епископ на Армения (325/335)

Той бил благородник, роднина на императорските династии на Персия и Армения. Когато тези две династии влезли във война помежду си, Григорий се оттеглил в Кесария в Кападокия, където чул проповядването на Евангелието и повярвал в Христа. Там той също се оженил и имал двама сина. След смъртта на съпругата си той се върнал в родината си и служил при двора на Тиридат, цар на Армения. Когато царът открил, че Григорий е християнин, подложил светеца на много мъчения, като накрая го хвърлил в яма, пълна с кал и отровни влечуги. Но Григорий по чудо остана жив в ямата в продължение на четиринадесет години, през които една вдовица тайно се грижеше за нуждите му. Цар Тиридат, който все още жестоко преследваше християните в земята си, накрая полудя и стана като диво животно. В сън на сестрата на царя бе казано, че брат ѝ ще възвърне разсъдъка си едва когато Григорий бъде освободен от ямата. Това бе направено, и Григорий изцели и кръсти своя гонител. По молба на царя Григорий е назначен за епископ на Армения. Като епископ той довежда безброй хиляди хора към вярата в Христос и се счита за Просветител на Армения. В напреднала възраст той се оттегля в аскетичен живот и почива в мир.

Преподобен Григорий от Пелшма (1441 или 1451)

Роден е в влиятелно боярско семейство в град Галич. Още в ранна възраст се привлича от аскетичния живот и е разстроен, когато родителите му уреждат брак на възраст едва петнадесет години. По тайнствена провидение и двамата му родители починали, преди сватбата да се състои, и св. Григорий много скоро раздал значителното си богатство на бедните, освободил всичките си крепостни селяни и отишъл в най-близкия манастир. Толкова свята била неговата жизнь, че той се издигнал до игумен на манастира, но тъй като още в младостта си се чувствал обременен от възхищението и вниманието на хората, затова заминал за манастира на св. Дионисий Глушицки, където се стреми да води уединен живот. Старцът му, Свети Дионисий, разпознава духовните дарби на Григорий и иска той да основе свой собствен манастир, но светецът се съпротивлява, желаейки само да живее в смирение и послушание, непознат за света. На 104-годишна възраст Григорий, с благословията на своя старц, отива да живее като отшелник в малка килия на брега на река Пелшма. След няколко години други монаси дойдоха да живеят исихастичен живот с него и, както беше пожелал неговият старец, Григорий против волята си стана игумен на нов манастир.

Игумен Григорий се отличаваше не само в молитвата, но и в делата си на любов към бедните, много от които идваха при него по време на глад, когато той им даваше малките запаси на манастира. Неведнъж той пътуваше до Москва, за да изобличи князете за злите им дела. Един от тях, княз Василий II, се разгневи толкова много от „дръзкостта“ на светеца, че го хвърли от мост в дълбока пропаст, но той излезе чудесно невредим.

На 127-годишна възраст Свети Григорий почувствал, че краят му наближава, и се подготвил. Казал на учениците си да хвърлят тялото му в блатото, когато умре, но след погребението му те не се подчинили и му устроили почетно погребение. Красиво ухание изпълнило църквата и за първи път се случило чудо на изцеление чрез мощите на светеца, които оттогава нататък били източник на безброй чудеса.

Свети Михаил, митрополит на Киев (992)

Когато княз Владимир, равен на апостолите (15 юли), прие светото кръщение, той изпрати посолство в Константинопол с молба да бъдат изпратени духовници, които да просветят руската земя и да установят там Христовата Църква. Патриарх Николай II Хризоберг (16 декември) назначи Михаил, мъдър и непорочен епископ, за митрополит на Русия. Свети Михаил заминава за Киев с шестима епископи и голям брой духовници, които да му помагат в неговата трудна работа. Той започва с кръщението на семейството на княза и на киевската аристокрация. Княз Владимир използвал властта си, за да събори езическите идоли, и наредил на всички хора да приемат кръщението. Така киевците се събрали масово на бреговете на Днепър и били кръстени от митрополита и неговите свещеници, превръщайки Киев в първия християнски град в Русия. Езичеството било дълбоко вкоренено навсякъде в тази дива земя, а проповядването на Евангелието било трудно и опасно. Въпреки това, светият митрополит още приживе успя да събори идолите в Новгород и Ростов и да установи Църквата там.

Митрополит Михаил почина в мир през 992 г., като зася в Русия семената на руското православие, което в следващите поколения щеше да се превърне в самата душа на руския народ. Мощите му бяха открити нетленни през XII век и бяха пренесени в Киево-Печерския манастир.