1 Коринтяни 1.3-9 (Апостол)

3благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа. 4Благодаря на моя Бог винаги за вас заради даруваната вам в Христа Иисуса Божия благодат; 5защото чрез Него се обогатихте с всичко, с всяко слово и всяко познание, 6според както се е утвърдило у вас Христовото свидетелство, 7тъй че вие се не лишавате от никакъв дар, като очаквате откровението на Господа нашего Иисуса Христа, 8Който ще ви и утвърди докрай, за да бъдете безукорни в деня на Господа нашего Иисуса Христа. 9Верен е Бог, чрез Когото сте призвани за общение със Сина Му Иисуса Христа, Господа нашего.

Матей 19.3-12 (Евангелие)

3И дойдоха при Него фарисеите и, изкушавайки Го, думаха Му: позволено ли е човеку да напусне жена си по всяка причина? 4Той им отговори и рече: не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза: 5"затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът"? 6Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва. 7Те Му казват: защо тогава Моисей заповяда да даде мъжът разводно писмо и да я напусне? 8Той им отговаря: поради вашето жестокосърдие ви е позволил Моисей да напускате жените си; но отначало не беше тъй; 9Аз пък ви казвам: който напусне жена си, освен поради прелюбодеяние, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за напусната, прелюбодействува. 10Казват Му Неговите ученици: ако е такова задължението на човека към жената, няма полза да се жени. 11А Той им рече: не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено; 12защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме.

Свещеномъченик Антимос, епископ на Никомедия, и онези, които бяха с него (303-304)

„След смъртта на 20 000-те мъченици от Никомедия (виж 28 декември), техният епископ Антимос избяга в едно село, за да се грижи за останалата си паства. Император Максимиан изпрати хора да го търсят. Когато го намерили, той обещал да им покаже Антим, но първо ги приел като гости, нахранил ги и едва тогава им се представил. Удивени от неговата доброта, войниците му обещали да кажат на Максимиан, че не са го намерили. Но Антимос доброволно тръгнал с тях и, обръщайки ги с наставленията си, ги кръстил по пътя. Той смело изповядал вярата си пред Максимиан и след ужасни мъчения бил обезглавен през 303 или 304 г. ” (Великият Часослов)

Днес се почита и нашият Свети Отец Теоктист, събрат-аскет на Свети Евтимий (451). Верен ученик на Свети Евтимий, той беше игумен на манастира на Свети Евтимий в Палестина до своето мирното почиване на деветдесетгодишна възраст.

Света мъченица Василиса (309)

Тя живеела близо до Никомедия по време на големите гонения на император Диоклетиан. Въпреки че била едва на девет години, тя била арестувана и заведена пред Александър, управителя на Витиния. Когато тя безстрашно изповяда вярата си в Христос, управителят я накара да я съблекат и да я бият, но тя само благодари на Бога. Разгневен от непоколебимостта на едно просто дете, управителят заповяда да я оковат и да я хвърлят с главата надолу в кипяща смола, след това да я хвърлят в пламтяща пещ, а накрая да я хвърлят на лъвовете. През всички тези мъчения тя беше чудесно запазена. Удивен от чудесата, които видя, Александър падна в краката на Василиса и призна, че и той вярва, че Христос е Спасителят. Той беше кръстен от епископа на Никомедия и умря не след дълго. Василиса отиде в пустинята извън града, за да благодари на Бога за издръжливостта си при мъченията и да Го помоли да приеме душата ѝ в мир. Докато се молеше по този начин, тя намери покой.

Светият ни отец Йоаникий, архиепископ и първи патриарх на Сърбия (1354)

„Роден в Призрем, той служи като първи секретар на крал Душан. През 1339 г. става архиепископ, а през 1346 г. е издигнат в ранг на патриарх. Той е бил ревностен пастир и е въвел ред в Сръбската църква, като е бил „голям защитник на църковните закони“. Починал е на 3 септември 1349 г., а мощите му се съхраняват в Печ.“ (Пролог)