19 Септември 2016
Понеделник от 14-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

Мъченици Трофим, Саватий, Доримедонт
свв. Давид и Константин Ярославски
Мъчениците Трофим, Саватий и Доримедон от Синада (278)
Свети мъченик Зосима, отшелникът от Киликия (4-ти в.)

Библейски четива (Синодален превод)

2 Коринтяни 12.10-19 (Апостол)

10Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен. 11Станах безумен с хвалбите си: вие ме принудихте. От вас трябваше аз да бъда препоръчван, защото в нищо не съм по-долен от върховните апостоли, ако и да съм нищо. 12Белезите на апостол се показаха на дело сред вас във всяко търпение, в личби, чудеса и сили. 13Защото, по какво сте останали по-долни от другите църкви, освен по това, дето аз сам не ви дотегнах? Простете ми тая вина. 14Ето, трети път се готвя да дойда при вас, и няма да ви дотегна; понеже аз търся не вашето, а вас: не децата са длъжни да събират богатство за родителите, а родителите за децата. 15На драго сърце ще жертвувам и сам ще се пожертвувам за душите ви, при всичко, че, обичайки вас извънмерно, съм по-малко обичан от вас. 16Да кажем, аз не ви отегчих, но, бидейки хитър, с лукавство вземах от вас. 17Да не би чрез някого от ония, които изпращах при вас, да съм ви изкористил? 18Аз помолих Тита и пратих с него едного от братята: да не би Тит да ви е изкористил в нещо? Не в същия ли дух ходихме? Не по същите ли стъпки? 19Пак ли мислите, че се оправдаваме пред вас? Ние говорим пред Бога, в Христа, и всичко това, възлюбени, за ваше назидание.

Марк 4.10-23 (Евангелие)

10А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата. 11И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи; 12за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете. 13И им казва: нима не разбирате тая притча? Как тогава ще разберете всички притчи? 14Сеячът сее словото. 15Посеяното край пътя означава ония, у които се сее словото, но при които, след като го чуят, тозчас дохожда сатаната и грабва словото, посято в сърцата им. 16Също и посеяното на каменисти места означава ония, които, след като чуят словото, веднага с радост го приемат, 17ала нямат в себе си корен и са непостоянни; после, кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазняват. 18Посеяното в тръни означава слушащите словото, 19но у които грижите на тоя век, примамливото богатство и други пожелания, като влязат в тях, заглушават словото, и то бива безплодно. 20А посеяното на добра земя са ония, които слушат словото и приемат и принасят плод: едни трийсет, други шейсет, а други сто. 21И рече им: затова ли се донася светило, за да се тури под крина или под одър? Не затова ли, за да се тури на светилник? 22Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве. 23Ако някой има уши да слуша, нека слуша!

Жития на светиите

Мъчениците Трофим, Саватий и Доримедон от Синада (278)

Светиите Трофим и Саватий пристигнали в Антиохия по време на голям празник в чест на Аполон и Дафне. Наскърбени от слепотата на хората, те се представили пред управителя Атикус и обявили, че са християни. Саватий бил измъчван толкова жестоко, че умрял в мъките си; Трофим бил изпратен в Синнада, където на свой ред бил измъчван, а след това хвърлен в затвора, едва жив. Един служител на този град, Доримедон, се разчувствал и отишъл в затвора, за да се грижи за Трофим. (В „Великия Хорологион” се казва, че по това време той все още бил езичник, а в „Пролога” – че бил таен християнин). Когато настъпил езически празник, Доримедон отказал да се поклони на идолите и се обявил за християнин. Той и Трофим били измъчвани заедно, хвърлени на дивите зверове (които не ги докоснали) и накрая обезглавени.

Свети мъченик Зосима, отшелникът от Киликия (4-ти в.)

Дометиан, принц и жесток гонител на християните, ловувал в планините, когато се натъкнал на един старец, обграден от диви зверове, които в негово присъствие били кротки и послушни като агнета. Когато го попитал кой е, старецът отговорил, че е Зосима, християнин, който напуснал гонителите в града, за да живее сред зверовете. Дометиан, като чул, че Зосима е християнин, заповядал да го хванат и вържат, и го подложил на много мъчения. Когато светецът бил ранен и пребит по цялото тяло, принцът вързал камък около врата му и го обесил на дърво, подигравайки му се с думите: „Заповядай на диво животно да дойде, тогава всички ще повярваме!“ Зосимас се помоли и веднага се появи голям лъв, който се приближи до Зосимас и пое тежестта на камъка върху главата си, за да облекчи страданията на мъченика. Изплашеният принц освободи Зосимас, който умря от раните си не след дълго.