2 Коринтяни 10.7-18 (Апостол)

7На вънкашност ли гледате? Който е уверен в себе си, че е Христов, нека пак от себе си съди, че, както той е Христов, тъй и ние сме Христови. 8Защото, ако би и нещо повече да се похваля с нашата власт, която ни даде Господ за ваше съзидване, а не разстройване, няма да се посрамя. 9Но, за да не помисли някой, че ви заплашвам с послания, - 10понеже в посланията си, каже, е строг и силен, но при личното си присъствие слаб, и речта му нищо и никаква, - 11такъв нека знае, че каквито сме на думи в посланията си, кога отсъствуваме, такива сме и на дело, кога присъствуваме. 12Защото не смеем да се броим или да се сравняваме с някои от ония, които сами се препоръчват: те не разбират, че се мерят сами със себе си и се сравняват със себе си. 13Ние, обаче, не без мярка ще се похвалим, а според мярката на определения нам от Бога дял за достигане дори и до вас. 14Защото не като нестигнали до вас ние се напрягаме, понеже достигнахме и до вас с благовестието Христово; 15ние не се хвалим без мярка с чужди трудове, но се надяваме, като расте вярата ви, да се възвеличим премного сред вас според дела ни, 16тъй че и по-далеч от вас да проповядваме Евангелието, а не да се хвалим с готовото в чужди дял. 17"Който се хвали, с Господа да се хвали". 18Защото не тоя, който се сам хвали, е достоен, а оня, когото Господ хвали.

Марк 3.28-35 (Евангелие)

28Истина ви казвам: на човеческите синове ще се простят всички грехове и хули, с каквито биха хулили; 29но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане. 30Това каза Той, понеже говореха: в Него има нечист дух. 31И дойдоха майка Му и братята Му и, като стояха вън, пратиха при Него да Го викат. 32Около Него седеше народ. И Му казаха: ето, майка Ти, и братята Ти, и сестрите Ти, вън, дирят Те. 33Той им отговори и рече: коя е майка Ми, или кои са братята Ми? 34И като огледа седещите наоколо Си, каза: ето Моята майка и Моите братя; 35защото, който изпълни волята Божия, той Ми е брат, и сестра, и майка.

Великомъченик Никита Гот (372)

Той беше гот от благородно потекло сред своя народ, ученик на епископ Теофил на готите, който взе участие в Първия Вселенски събор. Когато се изправи срещу Атанарик, езическия владетел на готите, заради неговото преследване на християните и неверието му, Никетас беше жестоко измъчван и накрая изгорен на клада. Въпреки че умря в пламъците, тялото му беше извадено невредимо. Мощите му бяха отнесени от приятеля му Мариан в Мопсуестия в Киликия, където беше построена църква, посветена на светеца.

Свети мъченик Порфирий (361).

„Като актьор, той първо се подиграваше на християните пред Юлиан Отстъпник. Веднъж, когато имитираше християнското тайнство на кръщението, той беше потопен във водата, произнасяйки думите: „В името на Отца, и на Сина, и на Светия Дух.“ Когато излезе от водата, той извика: „ Сега съм християнин!“ Всички помислиха, че това е шега, както винаги, но той остана твърд в убежденията си, престана да се подиграва на християните и накрая пострада за Христа. Той беше обезглавен през 361 г. и влезе в Царството Христово.“ (Пролог)

Ние с право осъждаме чисто външното поклонение; но животът на св. Порфирий ни напомня по впечатляващ начин, че „външните прояви“ на вярата притежават сила, способна да обърне сърцето на човека. Св. Порфирий използваше думите на Светото Кръщение не само небрежно, но и подигравателно, и все пак, с Божията благодат, той излезе от водите истински обновен в Христа.