1 Коринтяни 6.20-7.12 (Апостол)

20Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.

1А за което ми бяхте писали - добре е за човека да се не допира до жена. 2Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж. 3Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената - на мъжа. 4Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената. 5Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане. 6Това обаче казвам като съвет, а не като заповед. 7Защото желая, всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един - тъй, други - инак. 8А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене. 9Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват. 10А на женените заповядвам - не аз, а Господ - жена да се не раздели от мъж, - 11ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, - и мъж да не оставя жена си. 12А на останалите аз говоря, а не Господ: ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя;

Матей 14.1-13 (Евангелие)

1В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса 2и рече на своите служещи: това е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса. 3Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа, 4понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш. 5И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк. 6А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода; 7затова той с клетва й обеща да даде, каквото и да поиска. 8А тя, подучена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Иоана Кръстителя. 9И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да й я дадат. 10И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата. 11И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си. 12А учениците му, като дойдоха, дигнаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Иисуса. 13Като чу Иисус, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете.

Пренасяне на мощите на първомученика и архидякон Стефан (428)

След като първият мъченик Стефан беше убит с камъни, тялото му беше оставено на кучетата; но неговият учител Гамалиил тайно пренесе тялото му на място извън Ерусалим и го погреба през нощта. Около 427 г. отец Луциан, енорийски свещеник в близост до това място, видял в сън къде са погребани мощите на първомученика. Той разказал на патриарх Йоан от Йерусалим и двамата отишли заедно на посоченото място. Копаейки там, намерили кутия с надпис „Стефан” на арамейски букви. Те пренесли светите мощи в Йерусалим с тържествена процесия.

Свещеномъченик Стефан, папа на Рим (257), и онези, които бяха с него

Като епископ на Рим от 254 до 257 г., той се бореше срещу ереста на Новациан. С молитвите си той изцели Луцила, дъщерята на римския трибун Немесий; заради това и бащата, и дъщерята се кръстиха в Христа. Свети Стефан и дванадесет от неговите свещеници бяха обезглавени по време на литургия, по времето на царуването на Валериан.

Блаженият Василий Московски, божий луд (1552)

На шестнадесетгодишна възраст той поема подвига на божието лудост, който продължава в продължение на седемдесет и две години, като доживява до осемдесет и осем години. Той е бездомник, ходел бос и облечен в дрипи, скиташе се по улиците на Москва. Въпреки че мнозина се подиграваха с него, той разкриваше на непознати техните тайни грехове, изобличаваше благородниците за тяхната жестокосърдечност и постепенно стана известен като светец. Цар Иван и митрополитът на Москва присъстваха на погребението му. Той беше погребан в църквата в Москва, която днес носи неговото име.