19 Август 2016
Петък от 9-а седмица след Петдесетница

Пост

Почитани светии

Мъченик Андрей Стратилат и другарите му
Мъченик Андрей Стрателит и 2593 войници с него в Киликия (ок. 289 г.)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Коринтяни 14.26-40 (Апостол)

26И тъй, какво да се прави, братя? Кога се събирате, и всеки от вас има - кой псалом, кой поучение, кой език, кой откровение, кой тълкуване, - всичко да става за поука. 27Ако някои говорят на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то подред, а един да тълкува. 28Ако пък няма тълковник, те да мълчат в църква, а да говорят на себе си и на Бога. 29Пророци пък да говорят двама или трима, а другите да обсъждат; 30но ако дойде откровение някому другиму, който седи, първият нека млъкне. 31Тъй, един след други, можете всинца да пророчествувате, та всички да се поучават и всички да се утешават. 32И пророчески духове се покоряват на пророци; 33защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Тъй е по всички църкви между светиите. 34Жените ви в църквите да мълчат: тям не е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът. 35Ако пък искат да научат нещо, нека питат мъжете си вкъщи; понеже е срамотно жена да говори в църква. 36Нима от вас излезе словото Божие? Или само до вас достигна? 37Ако някой се мисли, че е пророк или изпълнен с дух, нека разбере, че това, което ви пиша, са Господни заповеди. 38А който не разбира, нека не разбира. 39И тъй, братя, показвайте ревност за пророчествуване, но не забранявайте да се говорят и езици. 40Всичко да става с приличие и ред.

Матей 21.12-14, 17-20 (Евангелие)

12И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците, 13и казваше им: писано е: "домът Ми дом за молитва ще се нарече", а вие го направихте разбойнишки вертеп. 14И дойдоха при Него в храма слепи и хроми, и Той ги изцери. 17И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува. 18А на утринта, връщайки се в града, огладня; 19и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза й: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна. 20Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата?

Жития на светиите

Мъченик Андрей Стрателит и 2593 войници с него в Киликия (ок. 289 г.)

„Той беше офицер, трибун, в римската армия по времето на император Максимиан. Сириец по рождение, той служеше в родната си земя. Когато персите нападнаха имперската римска армия, на този Андрей беше поверено командването в битката срещу врага — откъдето идва и титлата му: командир, стрателит. Тайно християнин, макар и все още некръстен, Андрей се препоръча на живия Бог и, вземайки само елита на армията, отиде на война. Преди битката той каза на войниците си, че ако всички призоват помощта на единствения, истинския Бог, Христос Господ, враговете им ще станат като прах, разпръснат пред тях. Всички войници, запалени от ентусиазъм от Андрей и неговата вяра, призоваха помощта на Христос и атакуваха. Персийската армия беше напълно разгромена. Когато победоносният Андрей се върна в Антиохия, някои завистливи мъже го обявиха за християнин и императорският управител го призова на съд. Андрей открито провъзгласи своята непоколебима вяра в Христос. След жестоки мъчения управителят хвърли Андрей в затвора и написа писмо до императора в Рим. Знаейки за популярността на Андрей сред народа и в армията, императорът заповяда на управителя да освободи Андрей, но да потърси друг повод и друго извинение (не вярата му), за да го убие. Чрез Божие откровение Андрей научи за тази императорска заповед и, вземайки със себе си верните си войници (общо 2 593), замина за Тарс в Киликия, където всички бяха кръстени от епископа Петър. Преследвани и тук от имперската мощ, Андрей и спътниците му се оттеглиха дълбоко в арменската планина Таврос. Там, в една клисура, докато се молеха, римската армия ги намери и всички ги обезглави. Никой от тях не се отрече, всички бяха решени да умрат като мъченици за Христа. На мястото, където течеше поток от кръвта на мъчениците, извира извор с лечебна вода, изцеляваща всяка болест. Епископът Петър, дойде тайно със своя народ и погреба телата на мъчениците на същото място. Всички те пострадаха с чест в края на III век и бяха увенчани с венци на вечна слава, влизайки в Царството на Христос, нашия Бог.” (Пролог)