1 Коринтяни 13.4-14.5 (Апостол)

4Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, 5не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, 6на неправда се не радва, а се радва на истина; 7всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. 8Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат. 9Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; 10но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне. 11Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото. 12Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат. 13А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.

1Стремете се към любовта; показвайте ревност за духовни дарби, а особено - да пророчествувате. 2Защото, който говори на език непознат, той не говори на човеци, а на Бога; понеже никой го не разбира, а духом говори тайни; 3който пък пророчествува, той говори на човеци за поука, увещание и утеха. 4Който говори на непознат език, той поучава себе си; а който пророчествува, той поучава църквата. 5Желая всички вие да говорите езици, а още повече да пророчествувате; защото, който пророчествува, по-горен е от оногова, който говори езици - освен ако ги тълкува, та църквата да получи поука.

Матей 20.1-16 (Евангелие)

1Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си, 2и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си; 3като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни, 4па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха. 5Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото. 6А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни? 7Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите. 8А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите. 9И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий. 10А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий; 11и като получиха, зароптаха против стопанина 12и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата. 13А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене? 14Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе; 15нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър? 16Тъй ще бъдат последните първи, и първите - последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.

Мъченик Мирон от Кизик (250)

Той бил свещеник в Ахая. По времето на император Деций, когато Антипатр бил управител на Ахая, преследвачите нахлули в църквата на празника Рождество, извлякоха Мирон от службата и го подложиха на мъчения. Той издържа много ужасни мъчения, но не се поклони на идолите. Накрая беше хвърлен на дивите зверове. Когато Антипатр видя, че зверовете приветстват Мирон с обич, гонителят грабна меч и се самоуби. Светият беше изпратен в Кизик, където беше обезглавен от проконсула.

Свети мъченик Патрокъл (края на III в.)

Роден е в семейство на заможни родители в Трихазия (днес Троа) в Галия. Въпреки високото си положение, той използвал богатството си, за да дава ежедневно милостиня на бедните и ял само веднъж на ден след залез слънце. Светостта му била такава, че той станал чудотворец, широко известен със своята лечебна сила. Когато император Аврелиан посетил Галия, той наредил Патрокъл да бъде доведен пред него. Светият свободно изповядал Христос и казал на императора: „ Ако, о, царю, желаеш нещо от моите блага, ще ти ги дам, защото виждам твоята нищета.“ Изненаданият император попита как може да нарича владетеля на цялата империя нищ. Патрокъл отговори: „Имаш земни, преходни богатства, но си нищ, защото не притежаваш себе си, тъй като нямаш вяра в Христос в сърцето си.“ Светецът беше осъден на смърт и обезглавен. Двама просяци, на които той беше дал милостиня, намериха тялото му и го погребаха с почести.