Римляни 16.1-16 (Апостол)

1Препоръчвам ви Фива, наша сестра, дякониса при църквата в Кенхрея: 2приемете я в Господа, както прилича на светии, и помогнете й, в каквото ще има нужда от вас, защото и тя беше помощница на мнозина и на самия мене. 3Поздравете Прискила и Акила, моите сътрудници в Христа Иисуса 4(които за душата ми положиха главата си; на тях не само аз благодаря, но и всички църкви из езичниците) и домашната им църква. 5Поздравете моя възлюбен Епенет, пръв повярвал в Христа в Ахаия. 6Поздравете Мариам, която се много труди за нас. 7Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа. 8Поздравете обичния ми в Господа Амплия. 9Поздравете нашия сътрудник в Христа Урбана и обичния ми Стахия. 10Поздравете изпитания в Христа Апелия. Поздравете верните от дома Аристовулов. 11Поздравете сродника ми Иродиона. Поздравете ония от домашните на Наркиса, които вярват в Господа. 12Поздравете Трифена и Трифоса, които се трудят за Господа. Поздравете обичната Персида, която много се потруди за Господа. 13Поздравете избрания в Господа Руфа, както и неговата и моя майка. 14Поздравете Асинкрита, Флегонта, Ерма, Патрова, Ермия и другите с тях братя. 15Поздравете Филолога и Юлия, Нирея и сестра му, и Олимпана, и всички с тях светии. 16Поздравете се един други със свето целуване. Поздравяват ви всички църкви Христови.

Матей 13.3-9 (Евангелие)

3И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее; 4и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха. 5Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. 6А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха. 8Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет. 9Който има уши да слуша, нека слуша!

Светата мироносица и равноапостолна Мария Магдалина

Тя беше от град Магдала на Галилейското езеро, поради което се нарича „Магдалина“. Господ Иисус изгонил от нея седем бесове, след което тя станала Негова верна ученичка, следвайки Го дори до Кръста, когато повечето от учениците Му бяха избягали. Заедно с другите свети мироносици тя приготвила ароматите за помазване на тялото Му и ги отнесла до гроба Му. Там тя била една от първите свидетелки на Възкресението и първата, която го провъзгласила.

Различни предания твърдят, че след възнесението на Христос тя е пътувала до Рим, където е поднесла на императора червено яйце и е възкликнала: „Христос възкръсна!“ Поради тази причина иконите ѝ често я изобразяват да държи червено яйце, и се казва, че оттук е възникнала традицията за раздаване на червени яйца на Великден. След това се казва, че тя е пътувала до Ефес, където е помагала на Свети Йоан Богослов в неговото евангелско служение, преди да почине там.

Мария Магдалина понякога се идентифицира с „грешната жена“ от Евангелията, но това не е традицията на Църквата. Нито Евангелията, нито свещената химнография на Църквата правят тази връзка.

Името „Мадлен“ е форма на „Магдалина“.