Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня)

15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. 16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. 17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; 18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд; 19ще вземе за непобедим щит - светостта; 20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. 21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата, 22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; 23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. 24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! 2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! 3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Матей 11.27-30 (Утринно Евангелие)

27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. 28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; 29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; 30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

Римляни 14.9-18 (Апостол)

9Защото Христос затова и умря и възкръсна и оживя, за да господарува и над мъртви и над живи. 10А ти защо съдиш брата си? Или пък ти защо презираш брата си? Всички ще застанем пред съдилището Христово. 11Защото писано е: "жив съм Аз, казва Господ, пред Мене ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога". 12И тъй, всеки от нас ще отговаря Богу за себе си. 13Прочее, нека не съдим вече един другиго, а по-добре съдете за това - да не поставяте на брата си препънка или съблазън. 14Зная и съм уверен чрез Господа Иисуса, че няма нищо само по себе си нечисто; само за оногова, който счита нещо за нечисто, за него то е нечисто. 15Ако пък за ястие се огорчава брат ти, ти вече не по любов постъпваш. Не погубвай със своето ястие оногова, за когото Христос умря. 16Да се не хули, прочее, вашето добро. 17Защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа. 18Който служи на Христа с тия добродетели, угоден е Богу и изпитан между човеците.

Галатяни 5.22-6.2 (Апостол, Св. Серафим)

22А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, 23кротост, въздържание. Против такива няма закон. 24Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. 25Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. 26Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.

1Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. 2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.

Матей 12.14-16, 22-30 (Евангелие)

14А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят. Но Иисус, като узна, отдалечи се оттам. 15И тръгна подире Му множество народ, и Той ги всички изцери, 16и запрети им да разгласяват за Него, 22Тогава доведоха при Него едного от бяс хванат, който беше сляп и ням; и го изцери, тъй че сляпонемият прогледа и проговори. 23И целият народ се чудеше и думаше: да не би Този да е Христос, Синът Давидов? 24А фарисеите, като чуха това, рекоха: Той не изгонва бесовете, освен чрез Веелзевула, бесовския княз. 25Но Иисус, като знаеше техните помисли, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки град или дом, разделен на части една против друга, няма да устои. 26И ако сатана изгонва сатана, той се е разделил сам против себе си: тогава как ще устои царството му? 27И ако Аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии. 28Ако пък Аз изгонвам бесовете с Божий Дух, то значи, дошло е до вас царството Божие. 29Или, как може някой да влезе в къщата на силния и да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния? и тогава ще ограби къщата му. 30Който не е с Мене, е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.

Лука 6.17-23 (Евангелие, Св. Серафим)

17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; 18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. 19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички. 20И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. 21Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. 22Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. 23Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.

Откриване на мощите (1903 г.) на Св. Серафим от Саров

„На откриването на светите мощи на Св. Серафим от Саров на 19 юли 1903 г. присъстваха хиляди хора, сред които висши духовници и членове на кралското семейство; светият цар Николай II (4 юли) беше един от носителите на мощите в процесията, а великата княгиня Елизавета (5 юли) написа свидетелство за многото чудеса, които се случиха. Светият не само беше предсказал идването на царя за неговото прославяне и че от радост те ще пеят „ Христос възкръсна“ през лятото, но той също така остави писмо „за четвъртия владетел, който ще дойде в Саров“. Това беше Николай II, на когото бе връчено писмото, когато дойде през 1903 г.; съдържанието на писмото не е известно, но когато го прочете, царът и бъдещият мъченик, макар и да не беше човек, който показваше емоциите си, беше видимо разтърсен.“ (Великият Часослов)

Свети Серафим се почита на 2 януари.

Света Макрина, сестра на Свети Василий Велики и Свети Григорий Нисийски (380)

Мнозина я искаха за невеста заради изключителната ѝ красота и мъдрост, както и благородното ѝ потекло. Тя беше сгодена на ранна възраст, а когато годеникът ѝ почина, тя отказа да обмисля други ухажори, като каза, че тъй като годеникът ѝ е жив в Христа, не е правилно да се обърне към друг. Вместо това тя се обърна към живот на девственост, аскетична борба и молитва. Тя оказа голямо влияние върху по-малките си братя, отвръщайки ги от светските неща към монашеския живот. Тя основала манастир и заедно с майка си Емилия станала монахиня. Починала в мир през 379 г.

Брат ѝ, Свети Григорий Нисийски, я почиташе особено. Той присъствал на смъртта ѝ и произнесъл трогателна реч на погребението ѝ. Той описва как в последните си мигове тя се молела така на Бога: „Ти, Господи, даваш почивка на телата ни в съня на смъртта за малко време, а после ще ги събудиш отново с Последната тръба. Прости ми и дай, когато душата ми се отдели от тялото ми, да се яви пред Теб непорочна и безгрешна, и да бъде като тамян пред Теб. “ След това тя направи кръстния знак на челото, очите, лицето и сърцето си и умря. Творбата на Свети Григорий за възкресението на мъртвите (достъпна на английски език като „On the Soul and Resurrection“) е написана под формата на диалог между него и сестра му Макрина, в който той е искреният, но невеж ученик, а тя – мъдрата и търпелива учителка. Така светиите почитат светиите.