Римляни 6.11-17 (Апостол)

11Тъй и вие считайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Бога в Христа Иисуса, нашия Господ. 12И тъй, грехът да не царува в смъртното ви тяло, за да му се не покорявате в телесните похоти; 13и не предоставяйте членовете си на греха за оръдия на неправдата, а предоставете себе си Богу като оживели от мъртвите, и членовете си - Богу, за оръдия на правдата. 14Грехът не бива да господарува над вас, защото вие не сте под закона, а под благодатта. 15Е, какво? да грешим ли, понеже не сме под закона, а под благодатта? Съвсем не. 16Не знаете ли, че комуто предавате себе си като роби за послушание, роби сте на оногова, комуто се покорявате: или роби на греха, за смърт, или - на послушанието, за оправдание? 17Но благодарение на Бога, вие, бидейки роби на греха, станахте от сърце послушни на оня вид учение, на който се предадохте.

Матей 8.14-23 (Евангелие)

14Като дойде в къщата на Петра, Иисус видя тъща му, че лежи болна от огница, 15и допря се до ръката й, и огницата я остави; тя стана и им служеше. 16А като се свечери, доведоха при Него мнозина, хванати от бяс, и Той с една дума изгони духовете и излекува всички болни, 17за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "Той взе върху Си нашите немощи и понесе болестите". 18И като видя Иисус около Себе Си множество народ, заповяда на учениците да отплуват отвъд. 19Тогава един книжник се приближи до Него и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш. 20А Иисус му казва: лисиците имат леговища, и птиците небесни - гнезда; а Син Човеческий няма, де глава да подслони. 21Друг пък от учениците Му рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си. 22Но Иисус му рече: върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци. 23И когато влезе в кораба, последваха Го учениците Му.

Свещеномъченик Атеноген, епископ на Себасте, и десетте му ученици (311)

„По времето на Диоклетиан в Себасте пристигна жесток гонител на християните на име Филомарх. Той арестува и уби много християни в града. Когато видя Атеноген и учениците му, той каза на стареца да принесе жертва на идолите, за да не загинат като другите християни. Атеноген отговорил: „О, мъчител, онези, които описваш като загинали, не са загинали, а са в небето и се веселят с ангелите!“ Настъпил трогателен момент, когато елен, който бил хранен на ръка от състрадателния Атеноген, се затичал към него и, като го видял в такова бедствено положение, проронил сълзи. Дивите животни от хълмовете проявявали повече милост към мъчениците, отколкото езичниците! След жестоки мъчения, по време на които ангел Божий ги утеши, всички бяха обезглавени, първо свещениците и съработниците на Атеноген, а след това и самият Атеноген, и отидоха в небесния си дом през 311 г.“ (Пролог)

„Великият Хорологион“ добавя: „ Днес се почита и втори мъченик Атеноген, споменат от св. Василий… казва се, че когато този Атеноген се приближил към огъня, в който трябвало да умре мъченическа смърт, той пеел химна „О, радостна светлина“ в хвала на Светата Троица.“ Това е един от начините, по които знаем, че вечерният химн „Радостна светлина“ е бил в употреба още преди времето на св. Василий Велики.