Римляни 10.11-11.2 (Апостол)

11Пък и Писанието казва: "всеки, който вярва в Него, няма да се посрами". 12Няма разлика между иудеин и елин, защото един и същ е Господ на всички, богат за всички, които Го призовават. 13Защото всякой, който призове името Господне, ще се спаси. 14Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? 15И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? както е писано: "колко прекрасни са нозете на ония, които благовестят мир, които благовестят доброто!" 16Ала не всички послушаха благовестието. Защото Исаия казва: "Господи, кой повярва на това, що е чул от нас?" 17И тъй, вярата иде от слушане, а слушането - от слово Божие. 18Но казвам: нима те не чуха? Напротив, "гласът им се разнесе по цяла земя, и думите им - до краищата на вселената". 19Пак казвам: нима Израил не разбра? Пръв Моисей казва: "Аз ще възбудя у вас ревност чрез тия, които са не народ, ще ви раздразня чрез неразбран народ". 20А Исаия смело казва: "намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене". 21За Израиля пък казва: "весден простирах ръцете Си към народ непослушен и упорит".

1И тъй, казвам: нима Бог отхвърли Своя народ? Съвсем не. Защото и аз съм израилтянин, от семе Авраамово, от коляно Вениаминово. 2Бог не отхвърли Своя народ, който бе предузнал. Или не знаете, какво казва Писанието за Илия, как той се оплаква Богу от Израиля, думайки:

Матей 11.16-20 (Евангелие)

16А на кого да оприлича тоя род? Той прилича на деца, които седят по тържищата, викат на другарите си 17и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте. 18Защото дойде Иоан, който ни яде, ни пие, а казват: бяс има. 19Дойде Син Човеческий, Който яде и пие, а казват: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници. И премъдростта биде оправдана от своите чеда. 20Тогава начена да укорява градовете, в които се извършиха най-многото Му чудеса, задето не се покаяха.

Светите мъченици Прокъл и Хиларий (II в.)

Прокъл беше чичо на Хиларий; и двамата бяха от Калипи в Азия по времето на царуването на Траян. Когато Прокъл беше доведен на съд като християнин, съдията го попита: „От какъв народ си?“ Прокъл отговори: „Аз съм от народа на Христос и надеждата ми е в моя Бог. Когато съдията заплаши да го измъчва, той каза: „Когато вие се страхувате да нарушите заповедите на императора и рискувате да попаднете в временно наказание, колко повече ние, християните, се страхуваме да нарушим Божиите заповеди и да попаднем във вечни мъки!“ Когато Прокъл беше предаден на изтезания, племенникът му Хиларий излезе напред и обяви: „И аз съм християнин.“ След изтезанията и двамата бяха осъдени на смърт; Прокъл беше разпънат на кръст, а Хиларий – обезглавен.

Представете си колко би спечелила Православната църква, ако, когато ни попитат: „От какъв народ си?“, първият отговор, който ни идва на ум, не беше: „Аз съм грък, руснак, сърбин…“, а: „Аз съм от народа на Христос!“

Света Вероника, жената с кръвотечението, която беше изцелена от Спасителя

Вижте Матей, гл. 9, Марко, гл. 5, и Лука, гл. 8. След събитията, разказани в Евангелието, тя прекара остатъка от живота си като последователка на Христос и почина в мир.

Свети Паисий от Света Гора (1994) (29 юни по стария календар)

„Бъдещият старец Паисий е роден през 1924 г. и е кръстен от Св. Арсений Кападокийски. Прекарва младостта си като дърводелец до Втората световна война, по време на която многократно се отличава в армията със смелостта и саможертвата си. През 1950 г. отива на Атон Атон, където е постриган. След това му е било предложено да прекара известно време в родното си село в Епир, за да защити вярващите от протестантския прозелитизъм. Завръща се на Атон през 1964 г. и пребивава в няколко манастира, като накрая се установява в скита Панагуда на манастира Кутлумусиу, където остава петнадесет години. Тук репутацията му на свят старец и наставник нараства, и той неуморно приемаше онези, жадни за духовно ръководство, позволявайки си само два или три часа сън на ден. Той почива в мир през 1994 г., като един от най-известните и обичани съвременни старци. Много от неговите съвети и други писания са публикувани.“ (Календар на Св. Херман, 1994)

Старец Паисий бе прославен от Църквата през 2015 г.; той се почита на годишнината от неговото почиване.