Римляни 2.28-3.18 (Апостол)

28Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта; 29а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.

1И тъй, какво е предимството на иудеите, или каква е ползата от обрязването? 2Голямо е предимството във всяко отношение, а главно, че тям е поверено словото Божие. 3Та какво, ако някои не са повярвали? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност? 4Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: "за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд". 5Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)? 6Съвсем не! Защото, инак, как Бог ще съди света? 7Защото, ако истината Божия се възвеличава чрез моята лъжа за слава Божия, то защо още и мене да съдят като грешник? 8Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени. 9И тъй, какво? имаме ли предимство? Съвсем не; защото вече обвинихме, както иудеи, тъй и елини, че всички са под грях, 10както е писано: "няма нито един праведен, 11няма кой да разбира; няма кой да търси Бога, 12всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един". 13"Гърлото им - отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им - аспидина отрова; 14устата им пълни с клетва и горчилка. 15Нозете им бързи за проливане кръв; 16пустош и неволя по техните пътища; 17те не познаха пътя на мира. 18Страх Божий няма пред очите им".

Матей 6.31-34, 7.9-11 (Евангелие)

31И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? 32Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. 33Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. 34И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му. 9Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък, 10и кога поиска риба, да му даде змия? 11И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат?

Свети Самсон Гостоприемни от Константинопол (530)

Той е причислен към светите безсребреници. „Този светец е роден от богати и видни родители в древен Рим, където е изучавал цялата светска мъдрост на онова време, посвещавайки се по-специално на изучаването на медицината. Самсон е бил състрадателен и щедър лекар и е давал на болните лекарства както за душата, така и за тялото, съветвайки всеки човек да изпълнява изискванията на християнската вяра. Той се премества в Константинопол, където живее в малка къща, от която раздава милостиня, утеха, съвети, надежда, лекарства и всякаква възможна помощ на страдащите духом и тялом. Патриархът чува за голямата добродетел на Самсон и го ръкополага за свещеник. По това време император Юстиниан Велики се разболява от това, което лекарите му смятат за нелечима болест. Императорът се моли с голям плам и Бог му открива в съня му, че Самсон ще го изцели. Когато императорът призовава Самсон в двора, старецът трябва само да сложи ръката си върху болното място и императорът се изцелява. Когато Юстиниан му предлага огромна сума пари, Самсон му благодари, но не приема нищо, казвайки на императора: „О, императоре, имах сребро, злато и други богатства,“ „но аз оставих всичко заради Христос, за да придобия небесно и вечно богатство.“ Когато императорът настоял да направи нещо за него, Самсон го помолил да построи дом за бедните. В този дом Самсон се грижел за бедните, както баща се грижи за децата си. Състраданието му към бедните и слабите било втора природа за него. Този свят човек, изпълнен с небесна сила и доброта, починал мирно на 27 юни 530 г. Погребан е в църквата „Свети мъченик Моций“, негов сродник. След смъртта си Самсон се явявал многократно на онези, които го призовавали за помощ.“ (Пролог)

Свети Север Свещеник (VI в.)

„Той живеел в централна Италия. Човек с рядка святост, веднъж бил призован да изповяда и да причасти един умиращ човек. Той останал, работейки в лозето си, и там му донесли новината, че болният е починал. Съкрушен от мъка, сякаш самият той бил убил човека, той пролял горчиви сълзи над трупа и Бог възкресил мъртвеца в отговор на неговата пламенна молитва. Тогава Север го изповядал и му дал причастие, подготвяйки го за християнско напускане на този свят, и на осмия ден човекът умрял отново.“ (Пролог)

Света Йоана Мироносица (I в.)

Това е Йоанна, съпругата на Хуза, слуга в дома на Ирод (Лука 8:3). Когато Ирод обезглавил Йоан Кръстител, Йоанна била тази, която намерила главата и я погребала на Елеонската планина. Тя починала в мир.