Деяния 19.1-8 (Апостол)

1Докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици, 2каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светий. 3Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение. 4Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса. 5Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса. 6И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват. 7Всички бяха около дванайсет души. 8А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие.

Йоан 14.1-11 (Евангелие)

1Да се не смущава сърцето ви; вярвайте в Бога и в Мене вярвайте. 2В дома на Отца Ми има много жилища. Ако да нямаше, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място. 3И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз. 4А къде отивам Аз, знаете, и пътя знаете. 5Тома Му рече: Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя? 6Каза му Иисус: Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. 7Да бяхте познавали Мене, щяхте да познавате и Отца Ми. И отсега Го познавате, и видели сте Го. 8Филип Му рече: Господи, покажи ни Отца, и стига ни. 9Каза му Иисус: толкози време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца? 10Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата. 11Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене; ако ли не, то за самите дела вярвайте в Мене.

свещеномъченик Тимотей, епископ Пруски (362 г.)

„Заради голямата му духовна чистота Бог му дари дара на чудотворството и той изцеляваше всякакви болести и болки сред хората. По време на царуването на злия император Юлиан, който се отрече от Христос, свети Тимотей беше хвърлен в тъмница. Вярващите го посещаваха там, за да слушат мъдрото поучение на своя епископ. Когато това стигна до ушите на императора, той заповяда палачът да обезглави светеца в тъмница. Това се случи през 362 г. и душата му влезе в Рая, докато мощите му останаха, пълни с чудотворна сила, за да помагат на хората и да провъзгласяват силата Господня.“ (Пролог [адаптиран])

Свети мъченици Александър и Антонина (313)

В Александрия девицата Антонина била доведена пред управителя Фест, измъчвана заради вярата си в Христос, след което хвърлена в затвора. Християнски войник на име Александър, който никога преди не бил виждал или чувал за Антонина, получил заповед от Божи ангел да отиде при нея. Като я намерил, той ѝ дал военната си мантия, като я увил около главата и тялото ѝ; и така, с наведена глава, тя успяла да излезе от затвора, докато Александър останал на мястото си. Александър бил доведен пред Фест, където и той изповядал вярата си в Христос. Антонина, научавайки за това, доброволно се явила пред съдията, който подложил и двамата на ужасни мъчения, осакатявайки ги по много начини, преди да ги хвърли в огън и да ги изгори живи.

Малко по-различен разказ разказва, че Фест е поставил Антонина под стража в публичен дом, а не в затвор, за да може девствеността ѝ да бъде осквернена, и че именно оттам Александър я е спасил.

Фест, управителят, занемял по време на смъртта на светите мъченици и бил измъчван от зъл дух в продължение на седем дни, след което починал.

Свещеномъченик Митрофан, първи китайски свещеник, и китайските новомъченици от Боксерското въстание (1900 г.)

„Светите китайски мъченици са били местни китайски православни християни, възпитани в благочестие в Руската православна мисия в Пекин, основана през 1685 г. По време на Боксерското въстание от 1900 г. срещу чуждестранните сили, окупиращи Китай, местните китайски християни са били заповядани от боксерите да се отрекат от християнството или да бъдат измъчвани до смърт. Двеста двадесет и двама членове на Пекинската мисия, водени от техния свещеник Митрофан Ци-Чунг и семейството му, отказали да се отрекат от Христос и били счетени за достойни за мъченическа смърт.“ (Великият часовник)