Деяния 2.38-43 (Апостол)

38А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа. 39Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш. 40И с много други думи свидетелствуваше и ги приканваше, думайки: спасявайте се от тоя опак род. 41И тъй, които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около три хиляди души. 42И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите. 43Страх обзе всяка душа, защото много чудеса и личби ставаха чрез апостолите в Иерусалим.

Йоан 3.1-15 (Евангелие)

1Измежду фарисеите имаше един човек, на име Никодим, началник иудейски. 2Той дойде при Иисуса нощем и Му рече: Рави, знаем, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог. 3Иисус му отговори и рече: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие. 4Никодим Му казва: как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? 5Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие; 6роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. 7Недей се чуди, задето ти казах: вие трябва да се родите свише. 8Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива; тъй бива с всекиго, роден от Духа. 9Никодим Му отговори и рече: как може да бъде това? 10Иисус му отговори и рече: ти си учител Израилев, та това ли не знаеш? 11Истина, истина ти казвам: ние говорим за това, що знаем, и свидетелствуваме за онова, що сме видели; а нашето свидетелство вие не приемате. 12Ако за земни работа ви говорих, и не вярвате, - как ще повярвате, ако бих ви говорил за небесни? 13Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето. 14И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, 15та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.

Великомъченица Ирина Солунска (IV в.)

„Света Ирина била дъщеря на принцеса на име Лициний; наречена Пенелопа от родителите си, чрез божествено откровение тя била доведена до вярата в Христос и при кръщението била преименувана на Ирина. В ревността си за благочестие тя разбила всички идоли на баща си, който заповядал да бъде стъпкана от коне. Но докато тя останала невредима, един от конете се изправил и съборил баща ѝ, убивайки го. С молитвата си тя го възкресила и той повярвал и бил кръстен. След това, в много пътувания, Света Ирина претърпяла мъки и наказания за вярата си, но била запазена от Божията сила, докато вършела страшни чудеса и обръщала хиляди души във вярата. Накрая тя стигнала до Ефес, където заспала в мир, през първата половина на четвърти век. Два дни след смъртта ѝ надгробният ѝ камък бил намерен повдигнат, а гробът ѝ празен. Най-малко две църкви били посветени на Света Ирина в Константинопол и тя е покровителка на егейския остров Тера, който обикновено се нарича Санторини, изопачено име на „Света Ирина“.“ (Голям часовник)

Забележка: Най-известната църква „Света Ирина“ в Константинопол не е кръстена на нея, а на Светия мир (на гръцки Ирина) Божий, който е Христос.

Разказът в Пролога се различава в няколко детайла. Свети Николай поставя Света Ирина на Балканите в град Магедон, в апостолско време, а не в III-IV век. В неговия разказ Ирина е научила християнската вяра от своя учител Апелиан и е била кръстена от самия апостол Тимотей. Той отдава гнева на бащата на Ирина на отказа ѝ да се омъжи, а не на разбиването на семейните идоли (въпреки че, разбира се, е възможно да е направила и двете).