Исаия 41.4-14 (6-ти час)

4Кой направи и извърши това? Оня, Който отначало извика родовете; Аз, Господ, съм първият, и между последните Аз съм същият. 5Островите видяха и се ужасиха, краищата земни затрепериха. Те се сближиха и събраха; 6всякой помага на другаря си и казва на брата си: дръж се! 7Ковачът ободрява леяра; който разплесква с чук листовете, ободрява оногова, който кове на наковалня, думайки за спойката: "добра е"; и я заякчава с гвоздеи, за да бъде твърда. 8А ти, ти, Израилю, рабе Мой, Иакове, когото Аз избрах, семе на Авраама, Моя приятел, - 9ти, когото взех от краищата на земята и повиках от краищата й, и ти рекох: ти си Мой раб, Аз те избрах и не ще те отхвърля, 10не бой се, защото Аз съм с тебе, не се смущавай, защото Аз съм Бог твой; Аз ще те укрепя и ще ти помогна, и ще те поддържа с десницата на Моята правда. 11Ето, в стид и срам ще останат всички, които са наежени против тебе, - ще бъдат като нищо и ще погинат, които се с тебе препират. 12Ще ги търсиш, и няма да ги намериш, тях, които враждуват против тебе; които се борят с тебе, ще бъдат като нищо, съвършено нищо; 13защото, Аз съм Господ, Бог твой; държа те за твоята дясна ръка, казвам ти: "не бой се, Аз ти помагам". 14Не бой се, червей Иакове, малолюдни Израилю, - Аз ти помагам, казва Господ и твоят Изкупител, Светият Израилев.

Битие 17.1-9 (Вечерня)

1Аврам беше на деветдесет и девет години, и Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Бог Всемогъщий, ходи пред Мене и бъди непорочен; 2и ще сключа Моя завет между Мене и тебе, и много, твърде много ще те размножа. 3Тогава Аврам падна ничком, а Бог продължаваше да говори с него и рече: 4Аз съм - и ето заветът Ми с тебе: ти ще бъдеш баща на много народи, 5и няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи 6и много, твърде много ще те разплодя, и ще произведа от тебе народи, и царе ще произлязат от тебе. 7И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе в родовете им Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе. 8И ще дам на тебе и на твоите потомци след тебе на земята, по която странствуваш, цяла Ханаанска земя, за вечно владение; и ще им бъда Бог. 9И рече Бог на Авраама: а ти запази Моя завет, ти и твоите потомци след тебе в родовете им.

Притчи 15.20-16.9 (LXX) (Вечерня)

20Мъдър син радва баща си, а глупав човек нехае за майка си. 21За малоумен глупостта е радост, а разумен човек ходи по правия път. 22Без съвещание предприятия се разстройват, а при множество съветници те успяват. 23Радост за човека е добрият отговор от устата му, и колко добра е дума, казана о'време! 24За мъдрия пътят на живота е нагоре, за да се отклони от преизподнята долу. 25Господ ще съсипе дома на горделивите, а междата на вдовицата ще заякчи. 26Помислите на лошавите са гнусота пред Господа, а думите на непорочните са угодни Нему. 27Користолюбивият ще разсипе своя дом, а който мрази подаръци, ще живее. 28Сърцето на праведния обмисля отговора, а устата на нечестивите изригват зло. (Приятни са пред Господа пътищата на праведните; чрез тях и врагове стават приятели.) 29Господ е далеч от нечестивите, но чува молитвата на праведните. 30Светъл поглед сърце радва, добра вест кости гои. 31Ухо, внимателно към учението на живота, между мъдри пребъдва. 32Който отхвърля поука, немари за душата си; а който слуша изобличение, разум придобива. 33Страхът Господен учи на мъдрост, и пред славата върви смирение.

1Кроежите на сърцето принадлежат човеку, но отговорът на езика е от Господа. 2Всички пътища на човека са чисти в неговите очи, но Господ претегля душите. 3Предай делата си Господу, и твоите предприятия ще се изпълнят. 4Господ е направил всичко за Себе Си, и нечестивия пази за злочест ден. 5Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа: можеш се обзаложи, че той не ще остане ненаказан. (Начало на добрия път е - да се върши правда; това е по-угодно пред Бога, нежели да се принасят жертви. Който търси Господа, ще намери знание с правда; които наистина Го търсят, ще намерят мир.) 6С милосърдие и правда се грях очиства, и със страх Господен се зло отклонява. 7Кога пътищата на човека са угодни Господу, Той и враговете му примирява с него. 8По-добре малко с правда, нежели много печалби с неправда. 9Сърцето на човека обмисля своя път, но стъпките му Господ насочва.

Свещеномъченик Артемон, презвитер от Лаодикия в Сирия (303)

По време на гоненията на Диоклециан, той бил много стар човек, служил шестнадесет години като четец, след това двадесет и осем години като дякон и накрая като свещеник тридесет години, общо седемдесет и четири години. Езическият съдия го поставил в храма на Ескулап, където се държали големи змии и се почитали като богове. Въпреки че съдията възнамерявал Артемон да бъде нападнат от змиите, светият свещеник ги обездвижил с кръстния знак, извел ги от храма и пред езическите жреци духнал върху змиите, които умрели мигновено. Главният свещеник, Виталис, паднал на колене и извикал: „Велик е християнският Бог!“. Артемон го кръстил заедно с няколко негови приятели.

Тогава неразкаялият се съдия осъдил Артемон да бъде хвърлен в горяща смола, но самият съдия бил хвърлен от коня си в смолата и умрял. След това Артемон бил освободен за известно време и прекарал времето си в проповядване на вярата на своя народ („винаги придружен от два опитомени елена“, казва Свети Николай Велимирович!). Но той бил арестуван отново и обезглавен през 303 г.

Свети Мартин Изповедник, папа Римски (655)

„Мартин става папа на 5 юли 649 г., по време на ожесточена кавга между православните и монотелитските еретици. Констанс II, внукът на Ираклий, е на трона по това време, а Павел е патриарх на Константинопол. За да възстанови мира в Църквата, самият император написва догматичен декрет, Типос, който силно клони към ереста. Папа Мартин свиква събор от 105 епископи, на който изявлението на императора е осъдено. В същото време папата пише писмо до патриарх Павел, молейки го да поддържа чистотата на православната вяра и да съветва императора да отхвърли теориите на еретиците. Това писмо разгневява както патриарха, така и императора. Императорът изпраща един от своите генерали, Олимпий, да отведе папата в Константинопол във вериги. Генералът не смее да върже папата със собствените си ръце, а нарежда на един от войниците си да го убие с меч в църква. Но когато войникът влиза в църквата със скрит меч, той моментално ослепява. Така, по Божието провидение, Мартин избегнал смъртта. По това време сарацините нападнали Сицилия и Олимпий отишъл там, където умрял. След това, по интриги на еретика патриарх Павел, императорът изпратил втори генерал, Теодор, да върже и залови папата по обвинение, че той, папата, е в заговор със сарацините и че не почита пресветата Богородица. [!!] Когато генералът пристигнал в Рим и прочел обвинението срещу папата, той отговорил, че това е клевета; че нямал никакъв контакт със сарацините, противниците на християнството, „и който не изповядва пресветата Богородица и не ѝ отдава почит, нека бъде прокълнат в този век и в идния.“ Но това не повлияло на решението на генерала. Папата бил вързан и отведен в Константинопол, където лежал дълго в затвора в тежка болест, измъчван от тревога и глад, докато най-накрая бил осъден на изгнание в Херсон, където живял две години преди смъртта си. Той предал душата си в ръцете на Господа, за когото бил страдал толкова много, през 655 г. Злият патриарх Павел починал две години преди него и когато императорът го посетил на смъртния му одър, той ударил главата си в стената, признавайки със сълзи, че е съгрешил много срещу папа Мартин и молейки императора да освободи Мартин. (Пролог)

В някои минеи той се почита на 14 април.