Исаия 10.12-20 (6-ти час)

12И тогава, кога Господ извърши всичкото Си дело на планина Сион и в Иерусалим, ще каже: ще погледна плода от горделивото сърце на царя асирийски и пустославието на високо дигнатите му очи. 13Той казва: със силата на моята ръка и с моята мъдрост извърших това, защото съм умен: разместям границите на народите, разграбвам съкровищата им и свалям от престоли като исполин, 14и ръката ми ограби богатството на народите като гнезда; и както вземат оставените в тях яйца, тъй заграбих аз цялата земя, и никой с крило не шавна, ни уста отвори, нито писна. 15Големее ли се брадвата пред оногова, който с нея сече? Гордее ли се трионът пред оногова, който го движи? Като че тояга въстава против оногова, който я дига! Като че пръчка се вдига против оногова, който не е дърво! 16Затова Господ, Господ Саваот, ще прати немощ на неговите здравеняци и между първенците му ще разпали пламък, като пламък от огън. 17Светлината на Израиля ще бъде огън, и неговият Светия - пламък, който ще изгори и пояде тръните му и бодилите му в един ден; 18и ще изтреби славната му гора и градината му, от душа до плът, и той ще бъде като немощен, който умира. 19И останалите дървета от гората му ще бъдат толкова малобройни, че едно дете ще може да им направи опис. 20И ето, в него ден Израилевият остатък и спасилите се от дома на Иакова не ще се вече осланят на оногова, който ги порази, но чистосърдечно ще възложат упование на Господа, Светия Израилев.

Битие 7.6-9 (Вечерня)

6А Ной беше на шестстотин години, когато стана водният потоп на земята. 7И поради водата от потопа влезе в ковчега Ной и синовете му, и с него жена му и жените на синовете му. 8И (от чистите птици и от нечистите птици, и) от чистия добитък и от нечистия добитък (и от зверовете) и от всички влечуги по земята 9влязоха при Ноя в ковчега по две, от мъжки и женски пол, както (Господ) Бог бе заповядал на Ноя.

Притчи 9.12-18 (LXX) (Вечерня)

12(Синко!) Ако си мъдър, мъдър си за себе си (и за ближните си); и ако си буен, сам ще си изтеглиш. (Който се крепи на лъжа, той пасе ветрове, припка подир хвъркащи птици: защото той е оставил пътя към своето лозе и се лута по пътечките на нивата си; преминава през безводна пустиня и земя, обречена да жадува, с ръце събира безплодие.) 13Жена безразсъдна, бъбрива, глупава и която нищо не разбира, 14сяда при къщните си врата на стол, по високите места на града, 15за да вика минувачите, които си вървят право по пътя: 16"който е глупав, да свърне тука", и на малоумния казва: 17"крадена вода е сладка, и укрит хляб - приятен". 18И той не знае, че там са мъртъвци, и че поканените от нея са в дън преизподнята. (Но ти се отдръпни, недей се бави на мястото, не спирай погледа си върху нея; защото по тоя начин ще минеш през чужда вода. Бягай от чужда вода и не пий от чужди извор, за да поживееш много време и да ти се прибавят години живот.) Притчи Соломонови.

Свети Йоан Климак (Йоан Лествичник) Синайски (649)

Той е най-известен като автор на „Лествицата на Божественото възкачване“, съкровищница на духовната мъдрост, която се чете изцяло в манастирите през всеки Велики пост. Почита се и в четвъртата неделя на Великия пост.

Не е известно нищо за живота му, преди да влезе в манастира на планината Синай (сега манастир „Света Екатерина“) на шестнадесетгодишна възраст; той остава там до смъртта си на осемдесетгодишна възраст. След като пристига, той прекарва деветнадесет години в строго послушание на своя духовен баща Мартирий. Когато Мартирий умира, Йоан се оттегля в близка пещера, където живее в най-строг аскетизъм в продължение на двадесет години. (През тези години той написва „Лествицата“.) Той неохотно се завръща в манастира, когато е посветен на игумен от братята, и прекарва остатъка от дните си, напътствайки духовните си деца по пътя на спасението.

Веднъж чул един монах да го критикува, че говори твърде много; вместо да упрекне монаха, самият той мълчал цяла година, без да продума, докато братята не го помолили да говори отново. Друг път голяма група поклонници дошла на планината Синай. На вечеря всички видели млад мъж, облечен като евреин, който сервирал на трапезата и давал заповеди на другите слуги, след което внезапно изчезнал. Когато се чудели помежду си какво би могло да означава това, Йоан казал: „Не се опитвайте да го търсите; това бил пророк Моисей, който ви служил в собствения си дом.“

Когато светият игумен разбрал, че смъртта му наближава, той назначил за свой наследник собствения си брат Георги. Георги скърбел за наближаващата смърт на любимия си брат, но свети Йоан му казал, че ако бъде удостоен да стои близо до Бога след смъртта му, ще се моли Георги да бъде възнесен на небето през същата година. Така и станало: десет месеца след смъртта на свети Йоан, Георги починал в Господа.

Възпоменание на един неосъждащ монах

„Този монах умря радостно, защото никога през живота си не беше осъждал никого. Той беше мързелив, небрежен, несклонен към молитва, но през целия си живот никога не беше съдил никого. И когато умираше, беше изпълнен с радост. Братята го попитаха как може да умре толкова радостно с всичките си грехове, а той отговори: „Току-що видях ангелите и те ми показаха страница с всичките ми многобройни грехове. Казах им: „Господ каза: „Не съдете, за да не бъдете съдени.“ Никога не съм съдил никого и се надявам на милостта Божия, че Той няма да ме съди.“ И ангелите разкъсаха листа хартия. Чувайки това, монасите се удивиха на това и се поучиха от него.“ (От Пролога)