Исаия 6.1-12 (6-ти час)

1В годината, когато умря цар Озия, аз видях Господа, седнал на престол висок и издигнат, и полите на одеждите Му пълнеха целия храм. 2Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше. 3И викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава! 4И разклати се горнището на вратите от гласа на викащите, и домът се напълни с дим. 5И казах: горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ също с нечисти уста, - и очите ми видяха Царя, Господа Саваота. 6Тогава прилетя до мене един от серафимите с разпален в ръка въглен, що бе взел с клещи от жертвеника, 7докосна се до устата ми и рече: ето, това се докосна до устата ти - и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти. 8И чух гласа на Господа, Който казваше: кого да проводя? и кой ще отиде заради Нас? И аз казах: ето ме, проводи мене. 9Тогава Той рече: иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате - и не ще видите. 10Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря. 11И казах: за дълго ли, Господи? Той рече: докле запустеят градовете и останат без жители, и къщите без люде, и докле тая земя съвсем запустее. 12И Господ ще отдалечи людете, и голяма пустош ще бъде на тая земя.

Битие 5.1-24 (Вечерня)

1Това е родословието на Адама. Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие, 2мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име "човек" в деня на тяхното сътворение. 3Адам живя сто и трийсет (230) години и роди (син) по свое подобие (и) по свой образ, и даде му име Сит. 4Дните на Адама, след като роди Сита, бидоха още осемстотин (700) години, и той роди синове и дъщери. 5А всички дни на Адамовия живот бяха деветстотин и трийсет години; и той умря. 6Сит живя сто и пет (205) години и роди Еноса. 7След рождението на Еноса Сит живя осемстотин и седем (707) години и роди синове и дъщери. 8А всички дни Ситови бяха деветстотин и дванайсет години; и той умря. 9Енос живя деветдесет (190) години и роди Каинана. 10След рождението на Каинана Енос живя осемстотин и петнайсет (715) години и роди синове и дъщери. 11А всички дни Еносови бяха деветстотин и пет години; и той умря. 12Каинан живя седемдесет (170) години и роди Малелеила. 13След рождението на Малелеила Каинан живя осемстотин и четирийсет (740) години и роди синове и дъщери. 14А всички дни Каинанови бяха деветстотин и десет години; и той умря. 15Малелеил живя шестдесет и пет (165) години и роди Иареда. 16След Иаредовото рождение Малелеил живя осемстотин и трийсет (730) години и роди синове и дъщери. 17А всички дни на Малелеила бяха осемстотин деветдесет и пет години; и той умря. 18Иаред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха. 19След Еноховото рождение Иаред живя осемстотин години и роди синове и дъщери. 20А всички дни Иаредови бяха деветстотин шестдесет и две години; и той умря. 21Енох живя шестдесет и пет (165) години и роди Матусала. 22И откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста (200) години и роди синове и дъщери. 23А всички дни Енохови бяха триста шестдесет и пет години. 24И ходи Енох по Бога, и изчезна, понеже Бог го взе.

Притчи 6.3-20 (Вечерня)

3Затова стори, синко, ето що, за да се избавиш, понеже си паднал в ръцете на своя ближен: иди, падни при нозете на ближния си и го моли; 4не давай сън на очите си и дрямка на клепките си, 5спасявай се като сърна от ръка и като птица от ръката на птицеловец. 6Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър. 7Тя няма нито началник, ни настойник, нито заповедник; 8но приготвя храната си лете, събира през жътва храната си. (Или иди при пчелата и се научи, как е трудолюбива, каква похвална работа върши; труда й употребяват за здраве и царе и прости човеци; нея всички обичат, и тя е славна; макар по сила да е слаба, но по мъдрост е почтена.) 9Докога, ленивецо, ще спиш? Кога ще от сън да станеш? 10Малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със сгърнати ръце ще полежиш: 11и ще дойде сиромашията ти като пътник, и немотията ти като разбойник. (Ако пък се не лениш, жетвата ти ще дойде като източник, а оскудията ще избяга далеч от тебе.) 12Човек лукав, човек нечестив ходи с лъжливи уста, 13намигва с очи, говори с нозе, дава знакове с пръсти; 14в сърцето му има коварство: той мисли зло всяко време, сее раздори. 15Затова внезапно ще дойде неговата гибел, изведнъж ще бъде съсипан - без изцеление. 16Ето шест неща, които Господ мрази - дори седем, които са гнусота за душата Му: 17очи горделиви, език лъжлив и ръце, които проливат невинна кръв, 18сърце, що кове зли кроежи, нозе, които бързо тичат към злодейство, 19лъжесвидетел, който надумва лъжи, и оня, който сее раздор между братя. 20Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си;

Битие 28.10-17 (Вечерня, Благовещение)

10Иаков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан, 11и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място. 12И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея. 13И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти; 14и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена; 15и ето, Аз съм с тебе, и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал. 16Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех! 17И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.

Езекиил 43.27-44.4 (Вечерня, Благовещение)

27След като се свършат тия дни, в осмия ден и по-нататък, свещениците ще принасят върху жертвеника вашите всесъжения и благодарствени жертви; и Аз ще бъда милостив към вас, казва Господ Бог.

1И доведе ме назад при външните врата на светилището, обърнати към изток, и те бяха затворени. 2И каза ми Господ: тия врата ще стоят затворени, не ще се отворят, и никой човек не ще влезе през тях, защото Господ, Бог Израилев, влезе през тях, и те ще стоят затворени. 3Колкото за княза, той, като княз, ще седне в тях, за да яде хляб пред Господа; ще влезе през притвора на тия врата и през там ще излезе. 4После ме поведе през северните врата пред лицето на храма, и аз видях, и ето, славата Господня изпълняше дома Господен, и паднах ничком.

Притчи 9.1-11 (Вечерня, Благовещение)

1Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба, 2закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си; 3проводи слугите си да възвестят от градските височини: 4"който е неразумен, да свърне тука!" И на малоумните тя каза: 5"дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила; 6оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума." 7Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца - петно. 8Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне, 9дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание. 10Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум; 11защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот.

Свети Захария Египетски Отшелник (IV в.)

Баща му, Карион Египтянинът, изоставил семейството си, за да стане монах, вземайки Захария със себе си. Макар и много млад, Захария проявявал дарове на благодат, рядко срещани сред старейшините на Скит. Авва Моисей веднъж го попитал: „Какво означава да си монах?“, на което Захария отговорил, като свалил шапката си и я стъпкал с крака, казвайки: „Ако човек не е толкова съкрушен, не може да бъде монах.“ След като блестял като голяма светлина сред светите монаси на Скит, той починал в млада възраст.

Възпоменание на чудото в Пещерния манастир в Киев (?)

„Двама приятели, Йоан и Сергий, се заклели в братство пред иконата на Света Богородица в този манастир. Йоан бил богат човек с петгодишен син Захария. Йоан се разболял и след смъртта си поверил сина си на грижите на Сергий и оставил у Сергий голяма сума сребро и злато, която той да предаде на Захария, когато порасне. Когато Захария навършил пълнолетие, Сергий отрекъл, че е получил нещо от починалия Йоан. Тогава Захария казал: „Нека се закълне пред същата икона на Пресвета Богородица, пред която е приел братство с покойния ми баща, че не е получил нищо от Йоан, и тогава няма да искам нищо повече от него.“ Сергий се съгласил, но когато се заклел в това и отишъл да целуне иконата, някаква сила го задържала и не му позволявала да се приближи. Тогава, измъчван изведнъж от демон, той започнал да вика: „Свети отци Антоний и Теодосий, не позволявайте на този безмилостен ангел да ме погуби!“ Демонът го нападнал с Божие позволение. Тогава той им разказал за всички пари, които Йоан бил оставил. Но когато отворили кутията, намерили двойна сума. Взел я, Захария я дал на манастира и сам бил постриган за монах. Той живял дълго време и бил достоен за великите Божии дарове, влизайки мирно във вечността.“ (Пролог)