Исаия 5.7-16 (6-ти час)

7Лозе на Господа Саваота е домът Израилев, а мъжете на Иуда - обичен Негов сад. И чака' Той правосъдие, но ето - кръвопролитие; чака' правда - и ето - писък. 8Горко вам, които притуряте къща към къща, които присъединявате нива към нива, тъй че за другите не остава място, сякаш само вие сте заселени на земята. 9В ушите ми Господ Саваот каза: тия многобройни домове ще бъдат пусти, тия големи и хубави къщи - без жители; 10десет уврата лозе ще дадат един бат, и един хомер посяно семе едвам ще донесе една ефа. 11Горко на ония, които от ранно утро дирят сикер и до късна вечер се разпалят с вино; 12на техните пиршества има и китара, и гусла, и тимпан, и свирка, и вино; а към делата на Господа те и не поглеждат, нито помислят за деянията на Неговите ръце. 13Затова Моят народ неочаквано ще отиде в робство; неговите велможи ще гладуват и богаташите му ще се мъчат от жажда. 14Затова преизподнята се е разширила и безмерно е разтворила устата си; и ще слезе там тяхната слава и богатство, шумът им и всичко, що ги весели. 15И ще се разкае човекът, ще се смири мъжът, и очите на горделивците ще бъдат сведени надолу; 16а Господ Саваот ще се възвеличи в съд, и Бог Светий ще яви светостта Си в правда.

Битие 4.8-15 (Вечерня)

8И рече Каин на брата си Авеля: (да идем на полето). И когато бяха на полето, Каин нападна брата си Авеля и го уби. 9И рече Господ (Бог) на Каина: где е брат ти Авел? Той отговори: не зная; нима съм пазач на брата си? 10И рече (Господ); какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене; 11и сега проклет да си от земята, която е отворила устата си да приеме братовата ти кръв от твоята ръка; 12когато работиш земята, тя не ще ти дава вече силата си; ти ще бъдеш изгнаник и скитник по земята. 13И рече Каин Господу (Богу): наказанието ми е по-голямо, отколкото може да се понесе: 14ето, Ти сега ме пропъждаш от лицето на земята, и аз ще се скрия от лицето Ти и ще бъда изгнаник и скитник по земята; и всеки, който ме срещне, ще ме убие. 15И Господ (Бог) му каза: затова именно всекиму, който убие Каина, седмократно ще се отмъсти. Тогава Господ (Бог) тури на Каина знак, за да го не убие никой, който го срещне.

Притчи 5.1-15 (Вечерня)

1Синко, внимавай на мъдростта ми и дай ухо към разума ми, 2за да спазиш разсъдливост, и устата ти да завардят знание; (не давай внимание на лъстива жена;) 3защото мед тече от устата на чужда жена, и нейната реч е по-гладка от дървено масло; 4но сетнините от нея са горчиви като пелин, остри като двуостър меч; 5нозете й слизат към смъртта, стъпките й стигат до преизподнята. 6Ако пожелаеш да проумееш пътеката на живота й, пътищата й са непостоянни, и ти не ще ги узнаеш. 7И тъй, деца, слушайте ме и не отстъпяйте от думите на устата ми. 8Дръж по-далеч от нея пътя си и не отивай близо до вратата на къщата й, 9за да не дадеш на други здравето си и годините си на мъчител; 10за да се не насищат чуждите от твоята сила, и трудовете ти да не бъдат за чужда къща. 11И ще охкаш отпосле, кога плътта ти и тялото ти бъдат изтощени, - 12и ще кажеш: "защо мразех поука, и сърце ми презираше изобличение, 13защо не слушах гласа на моите учители, и не наклонявах ухо към наставниците си: 14безмалко не паднах във всякакво зло всред събранието и обществото!" 15Пий от водата на твоя водоем и от оная, що извира от твоя кладенец.

Свещеномъченик Василий Анкирски (362)

Свети Василий се трудил за Църквата по време на управлението на Юлиан Отстъпник, който за кратко се опитал да върне Римската империя към езичеството след управлението на Свети Константин. Светецът вече бил пострадал за вярата като епископ на Аника (сега Анкара, столицата на Турция) и когато Юлиан дошъл на власт, започнали нови гонения. Василий открито осъждал антихристиянската политика на императора, за което бил измъчван и хвърлен в затвора.

Когато императорът дошъл в Анкира, Василий бил доведен пред него и Юлиан подканил епископа да се отрече от вярата, обещавайки му богатство и положение, ако го направи. Василий отговорил: „Вярвам в моя Христос, когото ти се отрече и който ти даде това земно царство, но Той скоро ще ти го отнеме. Как можеш да не се срамуваш пред олтара, под който си бил спасен от смъртта като осемгодишно дете, когато са се опитвали да те убият? Затова Той скоро ще направи от теб това земно царство и тялото ти няма да бъде погребано, когато си избълвал душата си в горчиви мъки.“ Разгневеният император заповядал всеки ден да се откъсват по седем ленти от тялото на Василий, мъчение, което се извършвало в продължение на седем дни. Когато светецът отново бил доведен пред императора, той откъснал лента от собствената си плът и я хвърлил на Юлиан, казвайки: „Вземи това и го изяж, Юлиане, ако тази храна е сладка за теб, но Христос е живот за мен.“ При това императорът заповядал да забият Василий с нажежени железни шишове; и така светият епископ най-накрая получи мъченическия венеца.

Мъченица Дросида Антиохийска и пет монахини (104)

„Дъщерята на император Траян, тя била заловена заедно с пет други жени, когато събирали телата на мъчениците, пострадали за Христос през нощта, и за това била жестоко осакатена от императора. Петте жени били ужасно измъчвани и накрая хвърлени в разтопена мед, където предали душите си на своя Господ. Но Дросида останала под строга императорска охрана. Въпреки това, тя избягала от двора и се кръстила в река. След осем дни тя предала душата си в Божиите ръце.“ (Пролог)