1 Тимотей 5.1-10 (Апостол)

1Старец не укорявай, а увещавай го, като да ти е баща; по-младите пък, като да ти са братя, 2старите жени - като майки, младите - като сестри, с всяка чистота. 3Вдовици почитай - истинските вдовици. 4Ако ли пък някоя вдовица има деца или внуци, нека те се научат първом да почитат своите домашни и да се отплащат на родителите си, защото това е добро и угодно пред Бога. 5А която е истинска вдовица и е останала сама, тя се надява на Бога и пребъдва в моления и молитви денем и нощем; 6оная пък, която живее разпуснато, приживе е умряла. 7Наръчвай им още и това, да бъдат безпорочни. 8Ако някой се не грижи за своите, а особено за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от неверник. 9За вдовица да се приема жена не по-долу от шейсет години, водила един мъж, 10известна с добри дела: ако е деца отхранила, странници пригледвала, нозе на светии умивала; ако е на страдалци помагала и всяко добро дело усърдно следвала.

Лука 17.20-25 (Евангелие)

20А попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им: царството Божие няма да дойде забелязано, 21и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е. 22И каза на учениците: ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина Човечески, и няма да видите; 23и ще ви кажат: ето, тук е, или: на, там е, - не ходете и не дирете; 24понеже, както светкавица, кога блесне от единия край на небето, свети до другия край на небето, тъй ще бъде и Син Човеческий в Своя ден. 25Но по-напред Той трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от тоя род.

Свети мъченик Бонифаций (290)

Той живял в Рим по време на управлението на Диоклециан. Бил роб на Аглаида, дъщеря на сенатор, и служил като управител на нейното домакинство и голямото ѝ богатство. Освен това живял в блудство с нея и бил пристрастен към пиенето. Въпреки тези грехове, той бил мил, гостоприемен към непознати и щедър към нуждаещите се.

С времето Аглаида започнала да се тревожи в съвестта си за начина си на живот и започнала да мисли за отчета, който ще трябва да даде на Бога за греховете си. Някои християни ѝ разказали за светите мъченици и, трогната от техните разкази, тя заповядала на Бонифаций да отиде в Тарс и да донесе мощите на тези светци. Бонифаций, все още глух и сляп за Божиите неща, казал шеговито: „И ще ме почетеш ли като светец, ако ти донеса собственото си тяло като мощ?“

Бонифаций пътувал до Тарс с голяма охрана, добре снабдена със злато. Той отишъл веднага в Амфитеатъра, където видял множество мъченици, подложени на ужасни мъки за удоволствие на тълпата, но ги понасял всички с търпение и спокойствие. При гледката разпуснатият управител бил трогнат от благодат и почувствал как сърцето му се топи. Той се затичал към мъчениците, паднал в краката им, целунал веригите им и високо заявил, че и той е ученик на Христос. Така и той бил окован във вериги, подложен на ужасни мъчения и накрая обезглавен, радвайки се и хвалейки Бога.

Ескортът на Бонифаций, озадачен от дългото му отсъствие, разпитал и бил изумен да открие, че техният безбожен и грешен спътник е приел мъченическа смърт предния ден. Те платили петдесет паунда злато за тялото му и го върнали в Рим, като по този начин изпълнили неволното пророчество на самия Бонифаций.

Ангел Господен се явил на Аглаида и казал: „Стани и иди да посрещнеш този, който някога беше твой слуга и съучастник в греха, а сега е станал наш брат. Приеми го като свой господар, защото благодарение на него всичките ти грехове ще бъдат простени.“ Радвайки се, Аглаида приела светите мощи на бившия си любовник и построила църква в негова чест, където се извършили много чудеса. Аглаида раздала богатството си, посветила се на аскеза и молитва и самата тя получила благодатта да върши чудеса. Тя починала в мир тринадесет години по-късно, уверена, че греховете от миналото ѝ са били заличени чрез застъпничеството на свети Бонифаций.