Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня)

15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. 16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. 17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; 18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд; 19ще вземе за непобедим щит - светостта; 20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. 21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата, 22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; 23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. 24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! 2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! 3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Лука 24.12-35 (5-то утринно Евангелие)

12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. 13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, 14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. 15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. 17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? 18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? 19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; 20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; 21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; 22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, 23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; 24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. 25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! 26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? 27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. 28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; 29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. 30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; 31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. 32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? 33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, 34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.

Йоан 10.1-9 (Утринно Евангелие)

1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник; 2а който влиза през вратата, пастир е на овците: 3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда; 4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; 5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават. 6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше. 7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. 8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. 9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.

2 Коринтяни 6.1-10 (Апостол)

1Понеже сме съработници Христови, ние ви молим, да не приемате напразно благодатта Божия. 2Защото казано е: "в благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах". Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение! 3Ние никому с нищо не туряме препънка, за да се не опорочи служението ни, 4но във всичко се препоръчваме за служители Божии, с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение, 5при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости, 6с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов, 7със слово на истина, със сила Божия, чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка, 8при чест и безчестие, при укори и похвали; смятат ни за измамници, но ние сме истинни, 9за непознати, а сме добре познати; смятат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви; 10огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме.

Евреи 7.26-8.2 (Апостол, Св. Тихон)

26Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата, 27Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва. 28Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен.

1А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата, 2и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек.

Матей 25.14-30 (Евангелие)

14Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: 15и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува. 16Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта; 17също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два; 18а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си. 19След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка. 20И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет. 21Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 22Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два. 23Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 24Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; 25и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето. 26А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; 27затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва; 28вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; 29защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; 30а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

Йоан 10.9-16 (Евангелие, Св. Тихон)

9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. 10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. 11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; 12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. 13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. 14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. 15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. 16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.

Свети апостол Яков, син на Алфей.

Той беше един от Дванадесетте апостоли, брат на апостола и евангелиста Свети Матей. След Петдесетница той проповядваше Евангелието в много народи и накрая беше мъченик в Египет, разпънат от езичниците.

Светите Андроник и Атанасия (5-ти в.)

Андроник беше златар, който живееше в Антиохия по времето на Теодосий Велики (379-395). Той и съпругата му Атанасия били набожни християни, които се стремяли да следват Христос във всичко. Те давали една трета от всичко, което печелели, на бедните, друга трета на Църквата, а с останалото се прехранвали. След като имали две деца, се съгласили оттук нататък да живеят като брат и сестра. И двете им деца умрели в един и същи ден и те скърбяха неутешимо, докато Свети Юстин Мъченик се явил на Атанасия при гроба на децата и й казал, че децата й са в Царството Божие, по-щастливи, отколкото някога са били на земята. Андроник и Атанасия след това заминали за Египет, където всеки от тях приел монашеския живот в различни манастири. След като живели много години в аскетизъм, те починали в мир с разлика от десет дни един от друг.

Свети и праведни Авраам и Лот

Прочетете STORYта им в книгата Битие. Те се почитат и в неделята на Светите праотци, 11-17 декември.

Свети Стефан Слепият, княз на Сърбия (1476)

Роден е през 1417 г. Стефан и по-малкият му брат Григорий са пленени от турците и ослепени в деня на Пасха през 1441 г.; няколко години по-късно са откупени и върнати при баща си. След смъртта на баща си Стефан, макар и сляп, управлява Сърбия за кратко време, но е свален от трона чрез преврат и изпратен в изгнание в Албания. Там той срещнал Света Ангелина, за която се оженил през 1461 г. Бракът им бил благословен с три деца. Стивън отново бил заплашен от турците и избягал със семейството си в Триест, Италия. Там той се придържал твърдо към православната вяра, въпреки силния натиск да се обърне към римокатолицизма. Светият принц, след като търпеливо изтърпял многото трудности в живота си, починал в мир през 1476 г. Години след смъртта му над гроба му се появила чудотворна небесна светлина. Когато гробът бил отворен, мощите му били намерени нетленни; болните били изцелени, като ги докосвали, а слепите прозряли. Мощите били пренесени в манастира Крушедол, основан от вдовицата му Света Ангелина. Манастирът бил ограбен през 1716 г. от турците, които изгорили църквата и разрязали светите мощи на парчета. Някои фрагменти все още се съхраняват във възстановения манастир.

Свети йеромартир Денис (Дионисий), първи епископ на Париж (ок. 258 г.)

Свети Денис (западна версия на гръцкото име Дионисий) е един от седемте епископи, изпратени в Галия от епископа на Рим по времето на император Деций. Тяхната мисия е била да разпространят Евангелието в тази предимно езическа земя. Докато повечето епископи са били изпратени в големи селища, Свети Денис е бил назначен в малкото, отдалечено езическо градче Лутеция — което по-късно се разраства и се превръща в град Париж. Той и спътниците му се настанили извън града в къща, дадена му от новоповярвал, където малкото християни можеха да се срещат тайно. Скоро, благодарение на изпълненото с благодат проповядване на светия епископ и многото му чудеса, християнството се разпространи бързо.

Скоро жестоко преследване на християните обхвана Галия и много от вярващите бяха малтретирани, измъчвани или екзекутирани. Свети Дени, безстрашен пред опасността и без да обръща внимание на собствената си старост, пътувал сред християните, посещавал затворниците и увещавал всички да останат твърди в изповядването на Христос. Скоро самият той бил арестуван заедно с няколко спътници и бил измъчван безмилостно. Когато бил публично обесен на кръст, той проповядвал на зрителите за тайната на Христовите страдания. Върнат обратно в затвора, той отслужил Светата Евхаристия за последен път, обгърнат от небесна светлина. Той и множество други мъченици бяха след това обезглавени на хълм, който днес се нарича Монмартър в тяхна памет. Съществува предание, че при обезглавяването си той се изправи, взе собствената си глава в ръцете си и вървеше няколко мили до мястото, което по-късно стана базиликата „Св. Дени“ в града, носещ неговото име. Преди Френската революция кралете и кралиците на Франция бяха погребвани в тази църква.