Ефесяни 1.7-17 (Апостол)

7в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му, прошка на греховете по богатството на Неговата благодат. 8Тая благодат Той изобилно ни дарува във всяка премъдрост и разум, 9като ни откри тайната на волята Си по Своето благоволение, що бе отпреди положил в Себе Си, 10в нареждане изпълнението на времената, за да съедини всичко небесно и земно под един глава - Христа. 11Чрез Него ние бяхме и избрани за наследници, предназначени по определение на Бога, Който върши всичко по решение на волята Си, 12за да послужим за похвала на славата Му ние, които отпреди се надявахме на Христа; 13чрез Него и вие, като чухте словото на истината - благовестието за вашето спасение, и като повярвахте в Него, бидохте запечатани с обещания Светий Дух, 14Който е залог за нашето наследство, та да се изкупи достоянието Му за похвала на славата Му. 15Ето защо и аз, като чух за вашата вяра в Христа Иисуса и за любовта към всички светии, 16не преставам да благодаря на Бога за вас, като ви споменувам в молитвите си, 17щото Бог на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на славата, да ви даде дух на премъдрост и откровение, за да Го познаете,

Марк 8.1-10 (Евангелие)

1В ония дни, когато се беше събрал твърде много народ и нямаше що да ядат, Иисус повика учениците Си и им рече: 2жално Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене, и няма какво да ядат. 3Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч. 4Учениците Му отговориха: отде може човек да насити тия люде с хляб тука, в пустинята? 5И ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем. 6Тогава заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба и възблагодари, разчупи и даде на учениците Си да наслагат; и те наслагаха пред народа. 7Имаха и малко рибки; като благослови, Той заповяда да наслагат и тях. 8И ядоха, и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем кошници. 9А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна. 10И веднага влезе в кораба с учениците Си и пристигна в пределите Далманутски.

Светите мъченици Сергий и Вакх (296/303)

„Тези свети и чудесни мъченици и герои на християнската вяра първоначално са били благородници при двора на император Максимиан. Самият император ги цени много за тяхната смелост, мъдрост и ревност, но когато чул, че тези негови велики благородници са християни, любовта му към тях се превърнала в ярост. И веднъж, когато имало голямо принасяне на жертви на идолите, императорът повикал Сергий и Вакх да принесат жертва заедно с него, а те открито отказали да му се подчинят в това. Извън себе си от гняв, императорът заповядал да им бъдат отнети одеждите, пръстените и знаците на престиж и да бъдат облечени в женски дрехи. След това сложи железни ярема на вратовете им и ги поведе така по улиците на Рим, за да бъдат осмивани от всички. След това императорът ги изпрати в Азия, при управителя Антиох, за да бъдат измъчвани. Антиох беше постигнал високата си длъжност с помощта на Сергий и Вакх, които някога го бяха препоръчали на императора. Когато Антиох започна да ги принуждава да се отрекат от Христос и да се спасят от позорното страдание и смъртта, двамата светии отговориха: „И честта, и позорът, и животът, и смъртта – всичко е едно за този, който търси Небесното Царство.“ Антиох хвърли Сергий в затвора и заповяда първо да измъчват Вакх. Слугите се редуваха да бият светия Вакх, докато цялото му тяло не се раздроби на парчета. Светият му дух излезе от раздробеното и окървавено тяло и бе отнесен при Господа от ангелите. Свети Вакх пострада в град Варвалис. След това изведоха светия Сергий. На краката му бяха обути железни обувки, обковани с пирони, и той бе изведен в сирийския град Ресафа, където бе обезглавен с меч. Душата му отиде в Рая, където заедно с приятеля си Вакх получи венеца на безсмъртната слава от Христос, своя Цар и Господ. Тези двама славни рицари пострадаха за християнската вяра около 303 г.” (Пролог) „Великият Хорологион” посочва 296 г. като дата на тяхното почиване. Една от най-красивите църкви в Константинопол, която все още стои, е посветена на светиите Сергий и Вакх.

Свети йеромартир Полихроний (IV в.)

Син на селяни, той се отличавал още от детството си с благочестие и аскетизъм. Веднъж, благодарение на молитвите му, близо до селото му извира извор, който е бил необходим за оцеляването на селото. Когато пораснал, Полихроний отишъл да работи в някои лозя близо до Константинопол. Въпреки че работел цял ден, той ядял само на всеки два или три дни. Стопанинът на лозята, виждайки строгия му и молитвен начин на живот, му дал голяма сума пари и казал: „Божий човек, върви си у дома и се моли за мен. “ С парите Полихроний построил църква, заселил се близо до нея и няколко години по-късно бил ръкоположен за свещеник в църквата, която сам построил. Полихроний се яви на Първия Вселенски събор през 325 г. като ревностен защитник на православието. Поради това някои ариански еретици решиха да отмъстят. Един ден, след смъртта на император Константин, арианите нападнаха Полихроний пред олтара, докато той служеше Божествената литургия, смесвайки по този начин кръвта му със самата кръв на Спасителя.

Деветдесет и деветте отци от Крит (дата неизвестна)

Свети Йоан Отшелникът и тридесет и пет негови спътници живеели в Египет, но се качили на кораб като група за Кипър, за да практикуват аскеза в изгнание. На Кипър се срещнали с група от тридесет и девет други, които също търсели да живеят по-пълноценно аскетичен живот, и двете групи се обединили. „За да могат и тези аскети да вкусят от благодатта на доброволното изгнание“ (Синаксарион), те пътували до Аталия в Памфилия. Там към тях се присъединиха още двадесет и четири монаси, така че групата им вече наброяваше деветдесет и девет души. (Този брой беше предопределен от Бога, за да може Самият Христос, техният Глава, да допълни броя им до сто.) След известно време те отново се качиха на кораб за Крит, където живееха в две пещери в отдалечена, пуста местност, хранейки се само с растенията, които растяха диво там.

Свети Йоан потърси благословията на братята си, за да живее като отшелник. В деня на заминаването му те се молиха всички да починат в деня на смъртта на Йоан и заедно да влязат в Царството Божие. Аскетизмът на Йоан беше толкова строг, че след известно време той вече не можеше да ходи, а пълзеше от пещерата си, за да събере малките количества храна, които си позволяваше. Един овчар, като го видял от далеч, помислил, че е някакво животно, и го прострелял със стрела. Когато намерил умиращия Йоан, овчарят бил обзет от ужас и скръб и се хвърлил в краката на отшельника, молейки за прошка. Светецът живял само толкова, колкото да даде на младежа прошка и благословия, преди да предаде душата си на Бога. Молитвата на неговите деветдесет и осем братя била тайнствено чута: между третия и седмия час на този ден всички те, един след друг, заспали в мир.