Галатяни 4.28-5.10 (Апостол)

28Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание. 29Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега. 30А какво говори Писанието? - Изпъди робинята и сина й, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната. 31И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.

1И тъй, стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува, и не се подлагайте пак под робско иго. 2Ето аз, Павел, ви казвам: ако се обрязвате, Христос нищо няма да ви ползува. 3Свидетелствувам пак на всеки човек, който се обрязва, че той е длъжен да изпълни целия закон. 4Вие, които искате, да се оправдавате със закона, отметнахте се от Христа, отпаднахте от благодатта, 5а ние се надяваме и очакваме оправдание от вярата чрез Духа. 6Защото в Христа Иисуса нито обрязването има сила, нито необрязването, но вярата, която действува чрез любов. 7Вие отивахте добре: кой ви спря, да се не покорявате на истината? 8Това придумване не е от Оногова, Който ви призовава. 9Малко квас заквася цялото тесто. 10Аз имам вяра у вас чрез Господа, че вие не ще мислите инак; а оня, който ви смущава, - който и да е той, - ще претърпи осъда.

Марк 6.54-7.8 (Евангелие)

54Когато излязоха от кораба, жителите веднага, като Го познаха, 55бързо обиколиха цялата оная околност и захванаха на носилки да донасят болните там, дето чуваха, че се намира Той. 56И където и да влизаше Той, в села ли, в градове, или в колиби, навсякъде поставяха болните по тържищата и Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и колкото души се допираха до Него, изцеряваха се.

1Събраха се при Него фарисеите и някои от книжниците, дошли от Иерусалим, 2и като видяха, че някои от учениците Му ядяха хляб с нечисти, сиреч, неумити ръце, укориха ги. 3Защото фарисеите и всички иудеи, придържайки се о преданието на старците, не ядат, докле си не умият ръцете до лактите; 4и като си дойдат от тържището, не ядат, докле се не умият. Има и много друго, което са приели да пазят: измиване чаши, шулци, котли и пейки. 5След това фарисеите и книжниците Го запитват: защо учениците Ти не постъпват по преданието на старците, а с неумити ръце ядат хляб? 6Той им отговори и рече: добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерците, както е писано: "тоя народ Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; 7ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, - заповеди човечески." 8Защото вие, като оставихте Божията заповед, държите се о преданието човеческо, миете шулци, чаши и вършите много други подобни неща.

Свещеномъченик Дионисий Ареопагит (96)

Той е споменат в Деяния 17:19-34. Бил е учен атинянин, член на атинския съд на Марсово поле (Ареос Пагос на гръцки, откъдето идва и титлата „Ареопагит“). По времето на разпъването на Христос той учел в Египет и видял как небето там потъмняло за три часа, когато Христос издъхнал. По-късно се оженил и имал няколко деца. Когато св. Павел проповядвал в Атина, Дионисий бил сред първите, които повярвали, и станал или първият (според някои) епископ на Атина, или вторият, наследявайки св. Йеротей (почитан утре, 4 октомври). Заедно със Св. Йеротей той присъствал на Успение Богородично. Получил мъченическа смърт в напреднала възраст, вероятно в Атина. На него се приписват няколко известни произведения по мистична теология, включително „За Божествените имена“.

Свети йеромартир Дионисий, епископ на Александрия, и неговите ученици (258)

Той е бил ученик на Ориген и е станал свещеник в Александрия. През 247 г. става епископ на Александрия, служейки не само на своята епархия, но и на цялата Църква с пламенност и състрадание. Пътува до Рим, за да се бори срещу новатианските разколи, които разтърсват Тялото Христово по това време, и посредничи в спора между Св. Киприан (16 септември) и папата.

По време на царуването на Валериан новият управител на Александрия, Емилиан, призова Св. Дионисий заедно с група от неговите духовници и им нареди да се отрекат от Христос. Когато всички останаха твърди във вярата, той ги изгна в отдалеченото село Кефро. Но християните се стекли в селото, за да търсят светия епископ, и много езичници от региона били обърнати от него — така че скоро градът станал по-скоро християнска мисия, отколкото място на изгнание. Когато Емилиан научил за това, той изгонил епископа и учениците му далеч в пустинята, където те живели сред ужасни страдания и лишения повече от дванадесет години. Свети Дионисий и дяконите му Гай и Фаустус всички умрели там; дякон Евсевий и свещеник Максим в крайна сметка избягаха. Евсевий стана епископ на Лаодикия; Максим, подобно на своя духовен отец, стана епископ на Александрия.

Свети Йоан Хозебит, епископ на Кесария в Палестина (532)

Той произхождал от знатно семейство в Египет и бил възпитан сред монофизитите. В младостта си станал монах и отишъл на поклонение в Йерусалим. Когато се опитал да влезе в Църквата на Възкресението, за да се поклони на Светия Кръст, невидима сила му попречила да влезе. На следващата нощ чул глас, който му казал в съня, че онези, които не приемат православната вяра, са недостойни да се поклонят на Светия Кръст на Спасителя. Йоан се събуди и побърза към църквата, където, облян от сълзи, прие и изповяда цялата православна вяра. След като се върна в Египет, той се засели в Палестина, живеейки сам в пещера в изолирания район, наречен Хозеба. Там той живееше в уединение, докато един ден една двойка доведе сина си, обладан от зъл дух. Те бяха изпратени при Йоан от Анания, известен аскет от Палестина. Йоан се смяташе за недостоен да се моли за изгонване на демони, затова се помоли в името на Анания, и момчето се излекува. Оттогава чудотворните сили на Йоан станаха известни и мнозина предприеха трудното пътуване до пещерата му за изцеление от духовни и телесни недъзи. По-късно Йоан, много против волята си, беше ръкоположен за епископ на Кесария; но той не можа да понесе грижите на епископския живот и отново избяга в пустинята, където прекара остатъка от живота си. Вярващите продължиха да го посещават в голям брой и чрез молитвите му се извършиха много знамения и чудеса. Той почина в мир на преклонна възраст.